— Голямо, зъбато и хапещо. Но също така обича да чете приказки — иронично подметнах аз. Гакар тръсна глава, сякаш развеселен. — Мога ли да попитам къде е пилотът?
— Много смешно — засмя се тя. — Името ми е Синтия. Значи… вие сте десантчиците?
— Приятно ни е, Синтия — отговорих може би по-рязко от необходимото. — Но искам да знам къде е пилотът на това чудо, защото бързаме.
— Стои пред вас — отвърна със сдържана усмивка Синтия.
За другите не знам, но аз зяпнах.
— Шегуваш се.
— Не — отвърна тя този път твърдо, със сериозно изражение. — Аз съм най-добрият летец на тази разрушена и забравена от Космоса колония. — Очите на Синтия за миг проблеснаха гневно, после тя се завъртя и закрачи към граволета. — Хайде, какво чакате? Натоварвайте се. Нали уж бързахте.
— Е, така да бъде — въздъхнах аз. Нашата групичка чинно се набута в десантното помещение на граволета. Гакар изпита известно затруднение, но и той се побра. Синтия включи двигателите. Обзе ме неочаквано олекотяващо чувство и граволетът се издигна във въздуха.
Машината остана да виси ниско над сградите. Можех само да гадая с какви ПВО разполага Северният сектор. Едно беше сигурно — щурмувалите щяха да са нашият основен враг. Марк се пресегна и ми подаде шлемофон. Поклатих глава. Марк се намръщи и вместо това ми подаде слушалки. После той и Гакар заеха позиции на картечниците. Аз наместих слушалките под шапката. Поех дълбоко дъх. Започваше се. Стиснах здраво лазерния автомат и включих радиосистемата:
— Проба, проба, Марк, чуваш ли ме?
— Високо и ясно! — чух отговора в слушалките въпреки бученето на граволета.
— Добре, да започваме. Ти командваш парада официално, така че дай тон.
— Разбрано — рече Марк. Чух припукване и връзката премина на общата честота: — До всички командири. Операцията има зелена светлина. Повтарям, зелена светлина. Вълна едно да пристъпи към действие. Край.
— Командир Файел тук. Заповедта разбрана. Вълна едно се привежда към действие. Край.
Дори напълно обединени, фракциите нямаха силата да надвият окупаторите в открит двубой и то на тяхна територия. Когато обсъждахме плана, аз и Марк разработихме идеята за атака на вълни. Вместо да се хвърлят всичките налични сили в един монолитен щурм, планът е поетапно да се изпращат отделни специализирани „вълни“ с ключова цел. Щом вълната изпълни целта си, бойците участващи в нея се изтеглят за възстановяване и прегрупиране, а следващата вълна пристъпва към действие.
Вълна едно имаше за цел да изненада окупаторите с артилерийски залпове, предимно за психологически ефект. Бойците в нея бяха екипирани с минохвъргачки и ракетомети и бяха снабдени с превозни средства за бързо изтегляне, тъй като разполагаха с леко въоръжение за преки престрелки.
Слънцето надникна над хоризонта, проблясвайки между високите реставрирани сгради на Северния сектор. До него се намираше Индустриалният сектор, сега под контрола на окупаторите. Там, където блоковете на Центъра свършваха и започваха фабриките, множество светли точки изгряваха на фона на сивия пейзаж. Експлозии започнаха да трещят една подир друга. Сгради обелваха своите фасади и дупки цъфваха в корпусите им, сякаш огромни гиганти получаваха смъртоносни рани. Скелетите на блоковете по границата на Центъра шаваха като оживели зли духове, заради търчащите по тях бойци от първата вълна. Те сменяха позиции на всеки няколко залпа. Отговорът не закъсня и откъм позициите на окупаторите се изсипа ответен огън, но той бе разпокъсан и дезориентиран. Северняците нямаха идея къде да бомбардират. Тогава минохвъргачките на бунтовниците покриха улиците с град от снаряди. Вълна едно мина в настъпление и след първоначалната атака срещу далечните заводи, преминаха към обстрелване на предните позиции на окупаторите по околните покриви и барикадите, които водеха към Индустриалния и Северния сектор.
Граволетът рязко се издигна, после стръмно се понесе над заводите.
— Дръжте се здраво! — викна бодро Синтия по радиовръзката.
Тя завъртя машината, изравнявайки се успоредно по главната поточна линия на Индустриалния сектор. Закрепените по обшивката ракетни установки забълваха своя снаряден товар. Огнени стълбове се устремиха към небето, разтапяйки всичко във вихъра си.
Трясък на картечници и гаубици разцепи въздуха. Окупаторите отговаряха.
Граволетът направи остра отбягваща маневра. Многоцевните оръжия на Марк и Гакар отвърнаха на стрелбата. Картечниците се завъртяха и дулата им забълваха огън с оглушителен вой. Драксатът порази едно от картечните гнезда, докато прелитахме над него, междувременно арсеналистът опустошаваше барикадите по протежението на левия борд. Аз се наведох напред и стрелях по самотните цели, които избягваха гибелните вихри на граволетните картечници. Кибер-окото ми засече мерача на една гаубица и аз го прострелях, преди да ни атакува. Миг по-късно Марк насочи огъня си натам и разпарчетоса цялата позиция. След това Синтия издигна граволета високо над града и направи заход към друго място.