Бучащият граволет пикира с бръснещ полет над покривите на работните цехове. Марк и Гакар въртяха картечниците, бълващи огън и смърт. Целейки се с кибер-окото, аз приклекнах до Марк и стрелях по врага. Ларл, Риз и капитан Топло също стреляха. Долу бронетранспортьорът на отряд седем бе обхванат от гъст дим. Оцелелите бойци се бяха прикрили, обградени от сайкрони, основната ударна сила на окупаторите. Първият залп от граволета им нанесе сериозни щети, но те светкавично се прегрупираха. Лазерни лъчи проблеснаха около нас. Граволетът пое нов удар и Синтия се забори с управлението, за да задържи машината във въздуха.
— Твърде много са!!! Стреляй с ракетите! — изкрещях в радиото аз.
— Не ми останаха амуниции!
По рекстразите. Покривите и улиците наоколо гъмжаха от сайкрони. Щяха да ни свалят за секунди, ако не направех нещо. Погледнах торбите в краката си. В тях бяха експлозивите, нужни за саботажа ни срещу окупаторите. Не трябваше да ги използвам. Обаче ако не ги използвах сега, нямаше да има кога.
Граволетът се килна застрашително, избягвайки противовъздушна ракета. Взех решение. Миг по-късно една торба полетя към покрива на фабриката.
— Текс, какво правиш! — извика Марк.
Взривът от комбинираната сила на всичките експлозиви отхвърли граволета назад като играчка. Покривът се изпари, заедно с всички сайкрони в непосредствена близост. Двата доменни комина в съседство рухнаха с оглушителен грохот. Одеяло от прах и бетонни частици заля улиците, удавяйки всичко в непрогледен мрак на наземно ниво.
— Това бяха експлозивите за рейда!!!
— Да, но благодарение на тях сме живи, а отряд седем има шанс да се измъкне. Освен това имаме в резерв.
Марк отвърна гневния си поглед. Граволетът се рееше няколко мига безцелно, докато всички се съвземаха от интензивните схватки.
Аз хвърлих поглед към небето и издигащото се слънце. Не видях звездолети. Все още.
— Марк, времето ни изтича! Направихме тук каквото успяхме. Предавай командването и да започваме рейда!
Марк кимна и рече на Синтия:
— Закарай ни на координати 90, 25. Там е зоната за десант.
— Разбрано — долетя отговорът и граволетът отново се понесе напред.
Марк превключи честотата:
— До всички командири. Говори командир Марк. Преминете към Вълна четири. Повтарям, Вълна четири да напада. Край.
— Сър, тук командир Рандъл. Вълна четири навлиза в бойна фаза. Край.
— Разбрано, Рандъл. Още нещо: оттеглям се от върховното командване. Започвам Вълна пет-алфа. Повтарям, оттеглям се, Вълна пет-алфа. Командир Рандъл поема върховното командване. Край.
— Да, сър!
— Прието и разбрано, сър.
— Съобщението прието, сър.
— Разбрано, сър — повтори Рандъл. — Нека оръжието ви винаги да е горещо. Успех! Край.
Граволетът летеше с максимална скорост. Щяхме да стигнем до дестинацията си за по-малко от минута. Обединените войски на фракциите вече бяха превзели Индустриалния сектор и се подготвяха за главния щурм срещу Северния сектор. Бяха дали по-големи жертви от очакваното, но главните сили на окупаторите бяха сразени и сега те водеха отбранителни сражения. Целта им беше да задържат фронта, докато подкреплението пристигне. Но подкрепление никога нямаше да има.
Ние щяхме да се погрижим за това.
Не можехме да прелетим с граволета право над Северния сектор. Имаше твърде много защитни установки. Плюс това, в момента, в който кацнехме, щяха да ни обкръжат и елиминират скоропостижно. Имаше едно място, където бързото проникване в Северния сектор бе най-възможно: монорелсата. Монорелсата свързваше директно основната поточна линия на най-главните заводи от Индустриалния сектор със Северния сектор, преминавайки над високите му бетонни стени. Това изглеждаше потенциално слабо място в защитата, откъдето можехме да извършим десанта. Но трябваше да побързаме, защото ако окупаторите се сетеха за нея, щяха да я взривят за нула време.