— Е, вие двамата определено сте си избрали рискова професия, в която бързо може да ви изкопаят гробовете. Особено някой, който го приема лично. Като мен, например.
Сакото и Ревера бавно започнаха да се приближават. Аз извадих револвера, който все още носех. Но преди да се прицеля, Ревера светкавично метна нещо към мен. Остра болка прониза китката ми и револверът отхвърча настрани. Кръв бликна от прореза, където метателният нож ме бе уцелил. Сакото рече:
— Не се съпротивлявай и всичко ще свърши бързо.
Той и Ревера извадиха чифт военни ножове. Тъмните им остриета изглеждаха зловещо остри. Положението беше отчайващо зле. По-зле от предателството на Лидия. Бях ранен и невъоръжен, а насреща си имах двама психопати с остриета.
Тази битка нямаше да е честна.
А аз дори нямах шанс да играя мръсно.
Бързо съблякох шлифера. В ръкопашния бой щеше да пречи на подвижността ми. Бронята можеше и да спре одрасквания, но точно намушкване щеше да е фатално. Сакото и Ревера приближаваха, хванали ножовете с обратен захват. Аз държах шлифера в ръка и чаках. Те спряха точно извън обсега ми. Чакаха. Знаеха, че трябва да нападна първи, защото нямаше дълго да съм на крака. Само трябваше да ми спадне адреналинът и щях да съм в несвяст.
Реших да не развалям очакванията им.
Стрелнах се напред. Те също се засилиха с вдигнати остриета. Ревера замахна да ме прониже. В отговор, аз метнах шлифера си върху него. Той се опита да го отметне, но предпазните плочи пречеха с тежестта си. Сакото мина встрани, за да ме нападне, докато аз захвърлях шлифера. Ножът му се устреми към гърба ми. Аз отстъпих встрани и се извъртях, удряйки с глава Сакото. Той се олюля и се отдръпна. Ревера махна заплелия го шлифер и ножът изсвистя в широки, помитащи движения. Аз отскочих назад, отбягвайки атаките. При поредния замах се гмурнах под ръката му, опитвайки се да го съборя. Той ме контрира с коляно. Аз обаче знаех маневрата и вдигнах лакът пред лицето си. Ревера изръмжа, превивайки се. Ударих го с ъперкът и го запратих на прашната земя. Веднага след удара сляпо се хвърлих настрани. Ножът на Сакото одраска бронята, пропускайки врата ми. Взех да се задъхвам. Тялото вече ме болеше неистово, а порязаната ми ръка кървеше лошо. Започвах да губя.
Затичах се към револвера. Усетих грешката си и се хвърлих на земята, премятайки се. Тъмна стомана мина на милиметри над мен. Ревера, вече невъоръжен, скочи върху мен в опит да ме повлече в партерна борба. Отклоних предложението му с кроше, докато той падаше. Двамата спряхме един до друг. Аз дишах тежко. Ревера тръгна да се изправи, но го съборих отново с подсечка. Сакото се появи в полезрението ми и аз се завъртях, за да избегна ритника му. Успях да се изправя, но той веднага ме приклещи със серия бързи атаки. Притиснат, аз парирах ударите му с голи ръце. В паметта ми изникнаха полузабравени техники от военната академия. Сакото одра бронята по ръцете ми няколко пъти, но всеки път аз отклонявах неговото острие. Някакво непонятно спокойствие ме бе обзело, сякаш смъртоносната битка беше просто спаринг, а аз — майстор на бойните изкуства. Виждах убийствения блясък в очите на Сакото, проследявах настървеността, с която преливаха атаките му и усещах ножа, който търсеше плътта ми. Дишането ми вече не беше учестено, а движенията правех плавно и пестеливо. Като от дълбок извор в главата ми се появяваха знания и умения да следвам потока на битката, да се нагаждам към нейния ритъм. Ножът изсвистя. Аз леко завъртях бедра, стъпих здраво, спуснах ръце напред, завъртях длани. Пръстите ми неочаквано се сключиха около здравата, удобна ръкохватка. Видях как очите на Сакото невярващо се разшириха…
… и забих ножа в гърлото му.
Кръв плисна, оцапвайки моята броня и сакото на… Сакото. Той отвори уста и кървава пяна изби по нея. Стъписан, аз леко го отблъснах. Сакото рухна мъртъв. Велики космосе, какво стана?!?
— БРАТКО!!!
Ревера беше спрял неподвижно пред мен. Погледът му бе втренчен в Сакото. Долната му устна трепереше. Когато вдигна очи към мен, аз видях безумие и бездънна омраза. Ревера изкрещя:
— ТИ ГО УБИ!!! НЕЩАСТНО, ШИБАНО КОПЕЛЕ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! ЩЕ ТЕ ИЗКОРМЯ! ЩЕ СИ ПЛАТИИИИШ!!!
Полудял — и проговорил — Ревера се нахвърли върху мен. Преди да мога да реагирам, той ме блъсна с цялата си маса и ме събори тежко. Юмрукът му се заби в главата ми, няколко пъти. Ударите на Ревера бяха със силата на парен чук. Зрението ми причерня. Здравата ми ръка панически блъсна по земята. В дланта си усетих формирането на малка купчина прах. Отчаян, аз вдигнах ръката си и зашлевих Ревера с шепата прах. Той изрева и залитна настрани. Вдигнах коляно, целейки се в слабините му. Ударът слабо улучи, но аз се измъкнах от Ревера. Изправих се запъхтян и дезориентиран, търсейки револвера. Ревера обаче ме хвана за крака и ме събори отново със зверска сила. Изгарящите го ярост и жажда за мъст го бяха направили сляп за болката. Изритах го в гърдите, отблъсквайки го от себе си отново. Запълзях, защото вече нямах сили да се изправя. Ревера се надигна зад мен и ме изрита. Аз се завъртях от удара, останал без въздух. Той ме изправи и ми заби кроше. Аз паднах. Ревера отново ме изправи и ме ритна в гърдите. Аз пак паднах. Не можех изобщо да се съпротивлявам. Опитвах. Но не можех.