Выбрать главу

— Колко време ме нямаше? — попитах аз.

— Ракетата удари граволета преди около четвърт час — отговори Марк. Около челото му беше увита превръзка. — Окупаторите бяха подготвени за нас. Кофти ни изненадаха, но изобщо не очакваха играчките, които носехме. Или него. — Той кимна към Гакар.

— Успяха обаче да изпратят съобщение за нападението ни — процеди Ларл. — Могат всеки момент да взривят монорелсата.

Аз изругах.

— Ако видят, че кабината потегля към тях, със сигурност ще ни вдигнат във въздуха — казах с яден тон. — Няма начин да проникнем сега.

— Има — отвърна Гакар.

Погледнах го въпросително.

— Мога да прикрия присъствието ни — обясни драксатът.

— Как? — объркано възкликнах.

— С моята сила. Трябва да ми се доверите.

Думите на Гакар бяха посрещнати със скептично мълчание. Аз въздъхнах.

— Да речем, че номерът мине. Пак трябва да се качим на монорелсата, която ще бъде взривена, ако решим да влезем в Северния сектор.

— Няма — каза твърдо Гакар. — Познавам как действат те. Уверени са в превъзходството си. Знаят, че сме само малък отряд. Ще се опитат да ни елиминират, без да губят стратегическо място. Монорелсата не представлява заплаха за тях, защото няма достатъчен капацитет за пренасянето на големи отряди. Погледни я. Всеки военен стратег ще я определи като идеален маршрут за отбрана. Врагът ще е способен да праща войски само на малки части. Не можеш да осъществиш планирана инвазия оттук.

Аз се замислих над думите му. По рекстразите, Гакар имаше право. Ама че съм идиот. Окупаторите щяха да ни се смеят, ако се бяхме опитали да превземем Северния сектор оттук. А аз мислех, че монорелсата е потенциална слабост. Но по един или друг начин, бях взел правилното решение, когато казах на обединената армия на фракциите да игнорира мястото.

Все още обаче се налагаше да проникнем, за да вземем компютъра на капитан Топло и някак си да попречим на окупаторите да избягат или да поискат помощ. Погледнах Марк. Арсеналистът сви рамене и рече:

— Е, ако ще се мре, ще се мре. Аз викам да действаме.

— Ларл? Риз? — попитах аз.

Риз стисна здраво автомата си.

— Имаме мисия за изпълняване — каза тя решително.

— Вече сме дълбоко потопени — добави Ларл. — Безсмислено е да се връщаме.

Кимнах и се обърнах към Гакар:

— Добре, прави каквото си намислил и да тръгваме.

Драксатът вдигна ръката си. Изражението му стана съсредоточено. После той бавно замахна, сякаш дръпваше невидима завеса. Муцуната му леко се озъби от усилие. След това Гакар шумно издиша и рече:

— Готово. Сега няма да ни забележат.

Аз не усещах нищо. Останалите също се озъртаха въпросително. Въпреки това ние се качихме в чакащата кабина на монорелсата. Вътре бяха махнати всички седалки и декорации, оставайки само пултът за управление. Няколко контейнера стояха забравени, или приготвени за разтоварване. Активирахме системите и потеглихме. Монорелсата бавно излезе от станцията и набра скорост по трасето. Гледката навън показваше пълна разруха. Огън, дим, срутени сгради и унищожена бронетехника, всичко това се стелеше навсякъде в неподправената жестокост на едно бойно поле. Прахолякът и пушеците, които се бяха вдигнали високо във въздуха, бяха затъмнили мътната зеленикава светлина на слънцето и над града цареше неестествен мрак. Бушуващите пожари хвърляха призрачни отражения по стъклата на монорелсата. Движехме се високо над земята, преминавайки над ниските фабрики и измежду големите заводски комини. Преминахме покрай няколко сражения между окупатори и обединената армия, които все още продължаваха. От нашата позиция виждахме позициите на двете страни като на длан, но нямахме време за реакция, защото монорелсата профучаваше покрай дадена сцена, за да мине към следващата. Високите бетонни стени на Северния сектор започнаха да се приближават към нас. Вече можех да различа отбранителните площадки и стражите, които бяха по тях. Виждах напрегнатите им стойки, с които следяха нашето приближаване. Отдръпнах се от прозореца и се приведох ниско. За миг помислих, че ще започнат да ни обстрелват. Нямах представа какво има предвид Гакар под „прикриване на присъствието ни“. Чувствах се ужасно уязвим и открит на тази кабина горе в нищото, докато долу зееха десетки автомати и картечници. Но стрелба не последва.

Монорелсата премина над стената и започна да се спуска към станцията в Северния сектор. Все още под напрежение, аз стиснах револвера, готов за последната си битка. Марк хвърли обезумял поглед наоколо. Риз приклекна до контейнерите и сви опашката си. Ларл изръмжа нервно. Гакар и капитан Топло останаха спокойни. Монорелсата навлезе в станцията. Просторната чакалня беше пълна догоре с окупатори в енергоброни и екзоскелети, готови за стрелба. Аз нямах време дори да се уплаша. Кабината спря и вратите се отвориха.