— Гррр, кога не е важно — изръмжа Риз. — Докога ще злоупотребяваш с моята благодарност? Мина повече от година.
Преди година, бях спасил Риз, по време на една от нощните ѝ експедиции, от една група Черни орли, минали в режим „лоши момчета“. Беше хахава ситуация и досега си трая покрай групировката, защото не бях сигурен дали изтрепах всичките. Ползата беше, че си спечелих ценен съюзник, макар наистина малко да попрекалявах с експлоатацията.
— Мина година, но какво стана с твоята реч от типа „вечни благодарности“? — контрирах аз.
— Упражнявах реториката си пред непознат „спасител“ — жлъчно подхвърли Риз.
— А защо тогава ми се довери?
— Може би не трябваше да го правя.
— Но го направи.
— Изглежда е време роботът ми да те добави в прицелната си система под графата „врагове“.
— Стига, нека променим насоката на разговора — въздъхнах и свалих шапката си. Потърках уморените си очи (добре де, едното) и продължих: — Имай малко съчувствие към недоспалите си колеги разумни създания, окей? Знаеш, че страдание се понася по-леко, ако го споделиш.
— И избра да развалиш моя сън… — недоволно каза Риз.
Аз пропуснах репликата ѝ.
— Досега установеното помежду ни сътрудничество е от полза и за двама ни. Ти нямаше да се сдобиеш с много от играчките тук, ако не бях ти казал за тях. Аз нямаше да мога да ти кажа, ако не ми беше помогнала. За половин година се сдоби с толкова техника, колкото за последните пет.
— Какво предлагаш този път? — искра на любопитство проблесна в очите на Риз.
— Компютър — отвърнах неопределено.
— Какъв по-точно?
— Нямам представа. Имам поръчка да го открадна. Ще го донеса тук, ти ще копираш информацията от базата данни и после ще си поделим печалбата от евентуална препродажба. Както обикновено.
— Това ли е? — попита Риз кисело. — Събуди ме заради някаква обичайна поръчка!?
— Не… съвсем — провлачих аз. Реших да блъфирам леко. — Има вероятност компютърът да съдържа информация за Последния ординарец.
Риз ме погледна с внезапен интерес.
— Наистина ли? — каза тя. Аз се ухилих насреща ѝ. Риз беше гениален електроинженер и компютърен специалист, но хранеше ненаситна страст към мистериозното. Често я бях виждал да точи лиги (образно казано) пред исторически, митологически и мистични текстове на всякакви тематики. Риз също така живо се интересуваше от миналото на галактиката. Беше единствената, която познавах.
— Легендата за Последния ординарец? Сигурен ли си?
— Мдам — аз се почесах по врата безгрижно. — И понеже клиентът чака експресна доставка, дойдох направо тук, за да ти кажа да имаш готовност да ти донеса компютъра възможно най-скоро. Дори още идната вечер.
От дъното на залата нещо изпиука настоятелно.
— Чакай малко — каза Риз и отиде да погледне какво става.
Аз заоглеждах за пореден път помещението, най-вече крадешком и самата Риз. Тя беше представителка на расата на дразаврите и то каква. Дразаврите, често бъркани за влечугоподобни найти, бяха горди и свирепи пришълци. Риз беше относително „питомна“ в това отношение. Като обществена структура, дразаврите бяха нещо подобно на космически номади, без дом и предпочитано местообитание. Окупацията, естествено, бе ограничила тукашните дразаври в миграциите им, но те оставаха силно териториални създания. Въпреки вида им, техният организъм е хибрид между влечуго и бозайник, съчетаващ най-добрите качества от двата животински типа. Включително ммм… ахъм, естетическите такива. А Риз… за нея може да се каже, че е доказателство, че транс расовата красота и сексапил са напълно реални явления. Виж, за транс расовата любов, не знам. Остарях за тая тема вече. Едно обаче не разбирах: как така човекът се оказа един от дребосъците на галактиката? Докато си плакнех окото (другото трябваше да го държа сухо) с добре оформените мускули на Риз и щедрия ѝ бюст, се удивлявах, че е висока почти колкото мен и може би не беше от най-леките обекти в стаята, при положение че е женско създание. Дори не знаех дали бе пораснала напълно. Беше твърде млада. Кой знае в какво щеше да се превърне. Може би аз бях твърде дребен. Но е имало не малко себеподобни, над които съм се извисявал. Въпросът е, тогава, кой е усредненият стандарт за човешката раса? Ами за другите? Изобщо… как успяха мислите ми да се оплетат в тая посока?
Потокът от разсъждения, слава на Великия космос, бе прекъснат от Риз, междувременно успяла да се облече.