Симънс събра длани и се вгледа в бюрото.
Тишина. Можех да протегна ръка и да я пипна.
— Не…? — не можах да довърша изречението.
— Не съществува — повтори меко Симънс. — И само двама души в цялата галактика могат да намерят къде е.
— Но как…?
— В самия край на Войната, командир на звездолета е бил адмирал Сириус Тор — обясни Симънс. — Той и адютантът му, систематизатор Конър Досел, измислят план, чрез който да скрият космическия кораб. Те са знаели, че Изгубените могат да намерят всяко място в галактиката, всяко във Вселената изобщо. Затова адмирал Тор и систематизатор Досел, вместо да скрият звездолета във Вселената, те решават да го скрият извън нея. Планетарният звездолет е бил екипиран с тахионни двигатели. Вие много добре познавате теорията за свръхсветлинната скорост, стелар Кърк, както са ви учили във военната академия. Грубото преодоляване на ограничението на светлинната скорост е било използвано като първия хипердвигател. Това обаче е водело до катастрофални последствия от гледна точка на астрофизичните закони. Защото тахионният двигател изпреварва не само светлината, но и времето, свързано с нея, по този начин нарушавайки причинно-следствената връзка на пространство-времевата мрежа. Използвайки тахионно ускорен импулс от двигателите, адмирал Тор и систематизатор Досел отворили дупка в самото време-пространство. По същество, ефектът от подобно действие е стриктно случаен и непредвидим. Адмирал Тор, обаче, е владеел Изгубените умения. Чрез майсторството си в тях, той успява да пресъздаде точно определена аномалия в пространство-времето. Планът е бил прост и абсолютно гениален: Адмирал Тор измества звездолета в най-близката съседна итерация на Вселената, създавайки историческа линия, където той и систематизатор Досел заживяват в телата на своите алтернативни личности. Промяната била минимална. Всичко останало било напълно идентично: загубата на Войната, последвалата окупация, всяко едно събитие и действие било съвсем същото. Нямало никаква друга разлика. Би могло дори да се оспори, дали новата Вселена изобщо е била паралелна, или видоизменение на старата. Въпреки всичко, дори такова дребно пренареждане на съществуването не могло да мине без последици. Адмирал Тор не би могъл да измести екипажа на звездолета в новата реалност. Това било отвъд възможностите му. Затова той ги жертвал. Над сто хиляди души дали живота си доброволно, за да успее планът, а адмиралът използвал тяхната жизнена енергия, за да захрани собствените си сили. Но дори така, отварянето на времепространствения портал било почти непосилна задача и след като го направил, адмирал Тор престанал да владее Изгубените умения. По ирония на съдбата, той загубил способностите си.
А междувременно планетарният звездолет бива временно изтрит от нишката на пространство-времето. И никоя позната сила или умение във Вселената няма начин да го върне в момента. Единственото, което остава, е да се изчака той да достигне своята дестинация. Където и когато да е тя — завърши Симънс.
Марк подсвирна. Ларл и Риз ахнаха. Аз също не можах да се сдържа и се облещих. Обърнах се към другарите си. Те досега бяха слушали мълчаливо тази невероятна история, но тя току-що се бе превърнала в невъзможна. Мисля, че Симънс успя да достигне максимално ниво на шантавост.
Намерих сили и успях да продумам:
— И само… само адмиралът и систематизаторът знаят, къде и кога ще се появи звездолетът?
— Да.
— Което означава… че капитан Топло е…?
— Систематизатор Конър Досел — отговори Симънс.
Настъпи кратка пауза.
— Но защо аз? Защо ми казваш всичко това? Защо изобщо ме въвлече в цялата история? Защо?… — Гласът ми беше напрегнат и сподавен. Гърлото ме стягаше. Имах страховито предчувствие.
Симънс се наведе напред.
— Защото, стелар Кърк, заповядано ми е да ви пазя с живота си. Да пазя един от най-важните индивиди в цялата галактика. И това сте вие, стелар Текс Кърк. Всъщност… по-добре да се обърна към вас така: Заповядано ми е да ви пазя с живота си, адмирал Сириус Тор.
— КАКВО?!?
Канех се да изкрещя подобна реплика. Но вече не бях сигурен в убедеността на моето рефлексивно отрицание. Възможно ли беше аз… да не съм себе си? Да съм бил през цялото време някой друг? Аз ли избирах действията си? Или те са били направлявани не по моя воля?
Кой съм аз?
— Какво?!? — повтори Марк. — Текс е адмирал Тор?!?
— Велики космосе!… — промълви Риз.
Ларл изръмжа изненадано.
— Това не е вярно — казах аз. — Няма как да е.
Симънс поклати глава.
— Независимо дали го приемате, стелар Кърк, вие сте адмирал Сириус Тор. Неговото алтер его.