— Но откъде ти ще знаеш кой съм аз??? Във Вселената, в която живеем, адмирал Тор не съществува!!! Той… е аз! Да познаеш мен или капитан Топло означава да предизвикаш парадокс!
— Точно така — кимна Симънс. — А както знаете, възникването на парадокс теоретично ще предизвика края на Вселената. Ето защо… аз съм предпазната мярка.
— Как?
— Аз никога не съм живял в тази алтернативна Вселена — отговори Симънс. — Моето алтер его е загинало при раждането си. Но аз идвам оттам, откъдето и вие, адмирале. Със знанието за вашето съществуване, аз внасям необходимия баланс, за да се избегне парадоксът на вашата идентичност, както и тази на систематизатор Досел. Ако ме нямаше мен, вие никога нямаше да бъдете адмирал Тор, защото той по дефиниция, както сам казвате, нямаше да съществува.
Аз бавно свалих шапката си и се вгледах в нея. Въртях я из дланите си и мислех. Ако беше вярно, ако аз наистина бях адмирал Тор, бих ли могъл сам да разбера? Да осъзная двойствеността си? Може би не. Но тогава чии бяха „спомените“, които получавах? Чрез обяснението за алтер егото, логиката относно тяхното присъствие пасваше на мястото си. Но ако имаше друг отговор? Ако Симънс грешеше? Дълбоко в себе си обаче знаех, че не греши. Усещах нечие присъствие. Сякаш… споделях мислите и душата си с някого. Сякаш нещо ми липсваше цял живот. И ме напрягаше. Това чувство бе ставало все по-силно през годините. Мислех, че е заболяване или просто старост.
Ами ако беше нещо друго?
— Процесът на „пренасяне“ би ли донесъл… странични последствия? — попитах аз.
— Да, в известна степен — отвърна Симънс. — Най-честите ефекти са остатъчен резонанс от „стария“ аз, както и фрагменти от околната пространство-времева мрежа, посредством халюцинации или сънища. Други странични фактори са умствена нестабилност, шизофрения, бели петна в паметта, амнезия и други психологични или физиологични разстройства. Всичко обаче е само теория. Няма как да бъде доказано. С напредването на времето обаче, симптомите ще се засилват, докато не се стигне връхната точка, когато пространство-времето на предишната Вселена ще се синхронизира със сегашната.
— Какво ще стане при достигането на връхната точка?
— Не знам, адмирале — въздъхна Симънс. — Възможни сценарии са личностно изменение, екзистенциална криза, лудост, тотален психически разпад, дори физическа травма, например аневризма, ако натоварването е твърде голямо. Има вероятност и за разкъсване на причинно-следствената връзка на самата Вселена.
Главата ме заболя, само като слушах. Пулсирането в гърдите ми се усили, заплашващо отново да прерасне в болка.
— Добре, нека мислим за това после — рекох аз. — Засега е важно да се фокусираме върху настоящето. Излиза, че и някой друг е знаел всичко това, защото през цялото време се опитваше да ме убие.
— Боя се, че сте прав, адмирале. Информацията е изтекла от предател. Ние от години знаехме за вашето местонахождение и това на систематизатор Досел. И двамата бяхте държани под око, с назначени секретни телохранители, които имаха заповед да ви пазят живи. За съжаление, телохранителят на Досел бе привлечен към вражеския лагер. Детайлите са маловажни. Важното е, че врагът успя да идентифицира систематизатор Досел. Според разузнаването, от своя страна Досел някак си успял да разбере за своята истинска същност. Той решил да намери планетарния звездолет и за целта събрал експедиция, подстрекаван от шпионин на Изгубените. Така те са щели да проследят систематизатор Досел до локацията на планетарния звездолет.
— Чакай малко — вдигнах ръка аз. — Гакар каза, че звездолетът на експедицията, начело с капитан Топло, е бил свален, докато е захождал към планетата. Защо Изгубените са го свалили, ако са се надявали да го проследят?
Очилата на Симънс проблеснаха.
— Защото аз заповядах да го свалят.
Настъпи напрегнато мълчание.
— Защо?
— За да попреча на Изгубените да разберат къде и кога ще се появи планетарният звездолет. Целта беше да жертвам систематизатор Досел и да унищожа записките му. Чрез копията, с които разполагам и с ваша помощ щях да издиря координатите и да осигуря безопасността на вас и звездолета.
— Жертване?! — аз се надигнах от креслото си и възкликнах ядосано: — Какво ти дава правото да се разпореждаш с невинни животи!
— Точно от вас, адмирале, очаквам да разберете избора между живота на малцина срещу съдбата на мнозина — отсече сурово Симънс. — Вие сте този, който е жертвал сто хиляди, за да спаси несметни милиони!
Думите му заглъхнаха сред тежка тишина.