Гледката беше потресаваща.
На последната операционна маса беше положен капитан Топло. Тялото му бе голо. Разкъсана и обгорена плът показваше местата, където вероятно е бил прострелян от лазерно оръжие. Раните обаче не бяха смъртоносни, въпреки че количеството им би било фатално без лекарска помощ. Но най-ужасната част беше главата. Черепът бе отворен, липсващ наполовина, а кръв и други телесни течности бяха изтекли по пода и наоколо, бавно просмуквайки се към каналите, монтирани по пода. До масата имаше неголям резервоар, пълен със зеленикава субстанция, а кабели и датчици стърчаха от него и го обграждаха.
Вътре беше мозъкът на капитан Топло.
Аз спрях стъписан, виждайки подобно нещо за първи път. Риз изпищя кратко, преди грозната сцена напълно да ѝ вземе дар слово. Ларл не каза нищо. Марк промълви:
— Велики космосе…
Бойците с нас, както и Симънс, изглеждаха напълно незасегнати от образа пред тях. Симънс пристъпи напред, внимавайки да не се изцапа от кръвта. Той намръщено погледна уредите до резервоара. Неочаквано облекчено въздъхна.
— Имате късмет, адмирале — рече Симънс. — Систематизатор Досел е жив.
— Жив?!? — изтърсих аз. — На това жив ли му викаш!? Мозъкът му е в проклет буркан! Главата му е като пръснат зеленчук!
— Адмирале — търпеливо, но твърдо ме прекъсна Симънс. — Знам, че гледката не ви е особено приятна. Но послушайте ме. Не бъдете емоционален. Тялото на систематизатор Досел може да е отвъд възстановяване, но той самият е жив. В повече от чисто технически аспект.
— Чисто технически аспект? Кой изобщо би извършил такава процедура? Толкова ли извратени са Изгубените?
— Това не е тяхно дело. Технологията за тази процедура съществува отпреди Войната. Нарича се церебрално сканиране. Мозъкът, адмирале, е смайващо подобен на този на компютър, с разликата, че е много по-съвършен. Но също като компютър, той може да бъде подложен на различни операции, в първичния смисъл на думата. Като сканиране за информация. Възможно е да се направи без… ампутация, но отнема повече време и дава по-слаби резултати.
Аз стиснах зъби.
— Изгубените са искали да разберат къде е планетарният звездолет.
— Да, адмирале — потвърди Симънс.
Аз хвърлих несигурен поглед към резервоара.
— Значи… той наистина е жив?
— Да — кимна Симънс. — Съхранителните техники напреднаха значително малко преди Войната, но не се е налагало често да бъдат ползвани след това.
— Но… как може да бъде излекуван? Тялото му…
Симънс свали очилата си, отри ги в ръкава си и пак ги сложи.
— Симбиотична технология — каза той. — Ще трансплантираме мозъка в изцяло кибернетично тяло.
— Ще го превърнеш в киборг? — мрачно попитах аз.
— Това е единственият начин да оцелее.
— Действай.
Симънс кимна. Той извади комуникатора и се обади:
— Отряд, докладвай.
Предавателят мълчеше.
Симънс напрегнато повтори:
— Отряд, докладвай. Обадете се!
Мълчание.
— Рекстразите го взели! — изруга Симънс. Той вдигна поглед към мен. — Адмирале, трябва да се оттеглим веднага.
— Не — отсякох аз. — Не тръгвам никъде без Гакар и капитан Топло.
— Драксатът не е важен! — избухна Симънс.
— Ти ще кажеш! Той ми спаси живота!
— Адмирале… — започна Симънс, но аз го прекъснах.
— Не, Симънс, млъкни и ме слушай! Щом съм някакъв адмирал и щом съм толкова важен за съдбата на галактиката, прави това, което ти кажа. Няма да избягам без Гакар или капитан Топло. В противен случай сам ще ги спася, а на теб като са ти наредили да ме пазиш, прави го както можеш!
Очите му гневно светнаха и той понечи да ми отговори, но спря. Челюстта му се стегна и през стиснати зъби той рече:
— Добре. Така да бъде. Но Космосът ми е свидетел, адмирале, че се поставяте в смъртна опасност.
— Живял съм повече от два века в такава. Ще се оправя.
Симънс кимна вдървено и се обърна към хората си:
— Вървете с него. Ти също, агент Вилек. Аз ще остана тук да възстановя систематизатор Досел.
— Но командире… — запротестира андроидът.
— Изпълнявайте заповедта, агент Вилек! — сряза го Симънс. — Безопасността на адмирал Тор е най-високият ви приоритет. Ясно ли е?
— Да, сър — неохотно каза Кантос и отдаде чест.
— Вземете и лаборантите.
— Разбрано.
Симънс се обърна към уредите и започна да прави някакви настройки. Бойците и Кантос грубо избутаха окупаторските учени да стават и ние слязохме обратно на приземното ниво. Пътьом аз попитах Марк, Риз и Ларл:
— Слушайте, ако не искате да идвате, ще ви разбера. Останете тук със Симънс. Той е гадняр, но поне ще сте на по-сигурно място. Вече достатъчно страдахте заради мен. Предпочитам да не ви причинявам повече вреда.