Ларл се извъртя и отговори мрачно:
— Говориш глупости. Ние вече сме набутани в тази каша до муцуните. Няма къде да вървим. Двеста години работех с теб, мразейки те. Мисля, че мога да се справя да съм ти партньор без озлоблението и презрението. Нека продължим тази история до края.
— Точно тъй — каза Марк. — Ти направи туй, което сметна за правилно, Текс. Ние направихме същото. Въпреки ’сичко, аз те подкрепям. Ти ме спаси и аз ти върнах услугата. Но тъй правят наемниците. Ти си ми приятел, Текс. А приятелите, последно когат’ чух, не си мерят сметките. С теб съм, другарю!
— Аз също — добави Риз. — Ти си груб, циничен и плашещ, но ми спаси живота. И… — тя погледна към Ларл — … заради теб аз намерих нещо, на което държа. Затова ще те подкрепя, Текс. Независимо дали си адмирал Тор или не, ти се бориш за това, което е правилно. За… нас. За всички ни. За галактиката. Аз уважавам това.
— Благодаря ви — промълвих аз. Нямаше нужда от повече. Нахлупих шапката си ниско над очите, за да не рискувам вече обрисуваната репутация на груб циник. — Да действаме.
Бойците на Симънс, Кантос, окупаторските учени и ние се набутахме в асансьора. Слязохме отново в горния атриум. Бойците избутаха напред лаборантите и ги нокаутираха с прикладите на автоматите си. После Кантос отиде при западната редица асансьори, водещи до съответната над-кула и набра комбинацията за достъп. Кабината дойде и ние отново влязохме, напрегнати и готови за битка.
Ръката на Кантос за момент спря на педя от таблото. Той ми се ухили и попита:
— На кой етаж трябваше да се качим?
Аз се втренчих в него кръвожадно.
— Да не искаш да ми кажеш, че робот може да забрави? — с едва сдържан тон попитах аз.
— Само ви проверявах, адмирале — невъзмутимо рече Кантос и натисна бутона за тринадесетия етаж.
— Не трябваше ли да отидем на петнадесетия? — учуди се Риз.
— Тактическо предимство — рече Марк с ъгълчето на устата си. Кантос кимна одобрително.
Асансьорът плавно се стрелна нагоре. Изведнъж ме обзе някакво лошо предчувствие.
Симънс не ми беше казал кой е шестият адепт.
Качихме се насред преддверието на жилищен отсек. Беше обзаведено със столове, кресла, няколко компютърни терминала, работни бюра и аварийна станция. Щях да попитам Кантос за адепта, когато на пътя ни се изпречи отрядът командоси, подчинени на Симънс. Стояха срещу нас, техните лица непроницаеми зад шлемовете им. Кантос пристъпи напред и заповяда:
— Водач, защо не докладвахте? Командирът ви търсеше.
Мина секунда. Кибер-окото ми забеляза миниатюрното напрежение в Кантос, когато той осъзна, че нещо не е наред. Това беше единственото предупреждение.
— ДОЛУ!!! — изкрещях аз и се хвърлих зад най-близкото прикритие.
Ако реакцията ми беше миг по-късно щях да съм мъртъв. Командосите вдигнаха оръжията си и откриха огън. Марк, Риз и Ларл бяха бързи и също избегнаха засадата. Бойците на Симънс успяха да реагират, но двама нямаха късмет и загинаха на място. Кантос отнесе няколко куршума, но те не бяха достатъчни, за да го повалят. Андроидът извади с мълниеносна бързина чифт бластери и хвърляйки се странично застреля няколко командоса, преди да се скрие зад тежък метален плот.
Марк се подаде иззад нишата, където се криеше и пусна залп от плазмохвъргачката си. Командосите се опитаха да отбягнат стрелбата, но маневрите им бяха тромави. Още трима от тях бяха убити. Нещо не беше наред, но нямах време да мисля, защото ответният огън порази още един от хората на Симънс. Аз стрелях на сляпо и чух мощния куршум на револвера си как отскочи от металните стени. Включих прицелната система на кибер-окото и с нов рикошет успях да застрелям още един командос. Отговори ми градушка от лазерни лъчи. Риз изпищя. Ларл изрева. Насеченият трясък на автоматична двуцевка изпълни преддверието, а отскачащите шрапнели тотално всяха хаос и разруха. Нещо ме жегна по дланта и аз здраво притиснах чело в пода, докато в шлифера ми се удариха най-малко дузина рикоширали парчета олово.
Бластерите на Кантос и плазмохвъргачката на Марк изтрещяха в унисон още няколко пъти и с това кратката, но интензивна престрелка приключи. Аз се надигнах бавно с прицелен револвер, но бързо сканиране с кибер-окото ми показа, че етажът е чист. Ларл стоеше наведен над Риз и ѝ помагаше да се изправи.
— Добре ли си, Риз? — попита той.
— Наред съм — отвърна дразавърката. — Куршум ме одра в бедрото. Болката е неочаквано остра.
— Радвай се — включих се аз. — Раната е плитка, щом рецепторите ти все още се оплакват.