Тялото ми тежко се строполи върху нещо гладко и полегато. Зад мен над-кулата рухна с оглушителен грохот. Отне ми няколко секунди, докато се ориентирам. Бях се приземил върху покрива на горния атриум на основната сграда. Аха. Време е да се махам. Вдигнах лазерната пушка, която все още като по чудо носех и стрелях по стъклото.
Което се оказа адски неразумно.
Подът на атриума беше на пет метра под мен. Имах време само да осъзная, че няма да мога да падна правилно.
— ТЕКС!
Дочух трополене. Гласът на Кантос заповяда:
— Вдигнете го под раменете. Бързо, към асансьора!
Чух затварянето на вратите на кабината и глуха експлозия отвъд, която бурно ни разтърси.
— Велики космосе, това беше близо — уплашено се обади Риз.
— Ох — изстенах аз и понечих да се изправя. Марк и Ларл ми помогнаха.
— Адмирале, добре ли сте? — попита напрегнато Кантос.
— Май все още съм жив — процедих аз. — Какво ще правим сега?
— Трябва незабавно да се евакуираме. Единственият ни шанс е космодрумът.
— По рекстразите — изсъсках аз. — Къде е Симънс?
— Не знам, адмирале.
Сградата се разтресе от нови взривове.
— Не бехме ли изпуцали щурмувалите!? — възкликна Марк.
— Боя се, че не е щурмовал — отвърна Кантос. — Това е звездолет от бомбардировъчен клас.
— Откъде знаят местоположението ни? — попита Ларл.
— Не знаят — мрачно заяви андроидът. — Има още три сгради като тази, без да броим ниските постройки. Адептът нямаше време да предупреди за присъствието ни. Това значи, че са намесени самите Изгубени. Смятат да унищожат колонията.
Слязохме в долния атриум. Експлозии трещяха непрекъснато на хоризонта. Излязохме навън. Сгради, включително нашата, горяха полусрутени. Сирени виеха. Звездолети пореха небето, в пъти по-големи по размери от щурмували. Целият Северен сектор беше бойно поле.
Изгубените избиваха собствените си хора.
— Никога няма да стигнем космодрума навреме, ако сме пеша — казах аз. — Обзалагам се, че първото, което ще направят, е да ни отрежат пътя за бягство.
Един от звездолетите направи заход право срещу нашата позиция.
— БЯГАЙ!!!
Ние се впуснахме в луд спринт извън зоната на бомбардировка, но нямаше да успеем. Най-близката пресечка бе поне на тридесет метра. Звездолетът се спусна ниско, готов да сее унищожение с огромните си космически оръдия.
Внезапно от нищото силен пулсиращ блясък се издигна от земята и удари звездолета право в мостика. Двигателите на машината потръпнаха, носът се килна и траекторията се отклони. Космическият кораб ни подмина, без да стреля и закачи с корпуса си оцелялата част на сградата зад нас. От сблъсъка звездолетът се завъртя и с раздиращ тътен се заби в земята, избухвайки в огнено зарево. Ударната вълна ме подкоси, а ушите ми болезнено заглъхнаха.
До нас спря магнитен транспортьор. Симънс се подаде от мястото на водача и кресна:
— Всички вътре!!!
Без размотаване, ние се натоварихме в каросерията. Симънс включи пълна тяга и транспортьорът ускори с високо жужене. Невзрачен, човекоподобен робот държеше преносимо противовъздушно йонно оръдие, с което бе стрелял. Стойката му обаче издаваше наличието на интелект.
— Капитан Топло?!? — сепнато попитах аз.
— После — отряза ме киборгът. Той изрита купчина оръжия. — Стреляйте!
Едва казал го и към нас се устремиха глайдери, следвани от транспортьори. Бяха многобройни. Приближаваха бързо и откриха огън. Напрежението подтикна разнебитеното ми тяло към действие. Грабнах два лазерни автомата. Включих кибер-окото в свръх режим. Светът се сведе до серия от триъгълници и изчислителни данни. Аз започнах да стрелям като обезумял. Марк вършееше със залпове от плазмохвъргачката си. Ларл гърмеше с двуцевката си в едната ръка и с картечница в другата. Риз бе изнамерила отнякъде гранати и ги мяташе, където свари. Кантос с канонада от изстрели редуваше унищожителните си бластери. Капитан Топло държеше йонното оръдие и отблъскваше фучащите звездолети. Дори Симънс стискаше лъчемет и стреляше през прозореца.