Космодрумът беше в центъра на окупаторската зона. Северният сектор не бе голям. Делеше ни само километър от целта. При тази скорост щяхме да пристигнем за по-малко от две минути.
Когато обаче се намирах в най-тежката престрелка в живота си, това беше цяла вечност.
С рязък завой транспортьорът едва отбягна ракета. Симънс изпусна лъчемета и отчаяно увеличи тягата. Капитан Топло се опита да уцели с йонното оръдие един от звездолетите. Изстрелът му обаче пропусна и космическият кораб разруши пътя пред нас. В последвалия завой Ларл изгуби двуцевката си. Глайдер изскочи от пресечката и с разтрисащ удар се заби в обшивката. Кантос го разпарчетоса с бластерите, но откос от картечница го повали тежко. Аз стрелях с автоматите безспирно в хаоса, докато кибер-окото едва успяваше да отчете всичките данни. Куршум разкъса шлифера ми, лазерен лъч се заби в бронята, а ударната вълна от гранатата, която уцелих във въздуха, най-сетне ме повали. Плазмохвъргачката на Марк продължаваше да трещи, но само след секунди изщрака на сухо. Арсеналистът яростно изпсува и захвърли масивното оръжие. Нови попадения на окупаторските роботи пробиха дупки в каросерията. Симънс извика от изненада и болка. Транспортьорът се отклони от курса си. Аз скочих на крака и се надвесих опасно към мястото на водача. Симънс кървеше.
— Дръпни се, аз ще карам! — изкрещях към него. Той ме погледна и отстъпи мястото. Аз стъпих извън каросерията и отворих вратата на водача. Куршум уцели ръката ми. Бронята ме предпази, но пръстите ми изтръпнаха и аз почти паднах. Успях да превърна залитането в засилка и се тръшнах в кабината на транспортьора. Отне ми секунда да разбера управлението и дръпнах лоста на тягата. Не помръдна. Копнеж по реактивната тяга на Дездемона ме жегна за миг, но вместо това аз отбегнах нова серия бомбардировки.
Ние най-сетне започнахме да се откъсваме от преследвачите си. Звездолет профуча отново над нас и взриви висока сграда, която блокира пътя зад нас. Ландшафтът наоколо беше неузнаваем от разрухата, кратерите и повалените сгради. Въпреки че избягахме, аз не забавих скоростта. След още стотина метра лудо каране, ние стигнахме космодрума.
Секунди по-късно, звездолетите се оттеглиха.
Тътенът на експлозиите престана, а воят на двигателите заглъхна и изчезна. Настъпи неестествено спокойствие.
— Симънс, какво по рекстразите става? Защо се изтеглят?
Той стисна зъби, сподавяйки стон.
— Положението е критично, адмирале — рече Симънс. Очилата му липсваха, а костюмът му бе оцапан с кръв и прах. — Те смятат да направят орбитален обстрел.
— По рекстразите!
Космодрумът бе в руини. Виждаха се останките на няколко малки звездолета и един транспортен крайцер. Докъдето ми стигаше погледът нямаше нищо, което да ни изведе в космоса. А времето изтичаше.
— Къде има проклет кораб???
— Ляво — задъхано каза Симънс. — Бункер в края на плаца.
Аз подкарах транспортьора в указаната посока. След секунди стигнах до малко бетонно здание, скрито в сянката на контролна кула, която беше разрушена. Спрях пред входа и бързо слязох. Движението ме замая. Имах поне дузина дребни наранявания и кой знае колко драскотини, натъртвания и синини. Другите едва ли бяха по-добре.
Симънс, въпреки раната си, слезе сам и тръгна енергично към бункера. Аз помогнах на останалите, колкото можах и го последвахме. Бронята на Марк бе унищожена, а самият той имаше лазерно изгаряне. Риз и Ларл бяха почти невредими, но нямаха оръжия. Всъщност всички бяхме останали без огнева мощ. Кантос, тежко повреден и трудноподвижен, нямаше амуниции. Йонното оръдие на капитан Топло не вършеше работа в престрелка. Аз бях изпуснал лазерните автомати някъде по пътя.
Бункерът водеше към подземно ниво под самия космодрум. Беше тясно и очевидно служеше за сервизни тунели на различните системи, свързани с площадките за кацане. Симънс обаче ни поведе в странична ниша, която свършваше с тежка врата с кодов панел. Той набра комбинацията и вратата се плъзна встрани.
Озовахме се в нещо, което бих описал единствено като „подземен космодрум“. Мястото беше просторно. Стояхме на върха на тясна метална пътека с парапет, водеща до платформи, разположени около три площадки за излитане. Док станция беше инсталирана в отсрещния край на подземния космодрум. Над площадките имаше широки шлюзови врати, осигуряващи достъп за излитане и кацане.