Черният драксат изрева отново. Той скочи високо, приземявайки се върху платформата и се впусна да ме преследва. Гигантското му туловище разтърсваше земята при всяка крачка. Аз се шмугнах между няколко товарни контейнера, за да избегна неговите атаки. Но нито енергийни кълба, нито мълнии или каквито и да е други снаряди се опитаха да ме уцелят. Изглежда, че Алар също имаше някакви граници и номерът с избухливото влизане го беше изтощил. Недостатъчно обаче, за да ме разкъса с чудовищните си нокти. Аз спринтирах с всички сили, но драксатът ме настигаше с подлудяваща лекота. Нямах никакво време. Двигателите на звездолета на третата площадка внезапно преминаха от жужене в стабилен вой. Симънс вече се готвеше да излита. Дали той и останалите разбираха какво става отвън?
Аз наближавах края на платформата пред себе си. Пред мен нямаше никакъв път за отстъпление. След секунда Алар щеше да ме настигне. Единственият ми вариант беше да скоча от платформата. Долу, площадката на звездолета се намираше на няколко метра височина. Падането можеше да ме убие.
Алар със сигурност щеше да ме убие.
Стигнах парапета и го прескочих. За миг се завъртях объркано и в последния момент се опитах да контролирам скока си. Гърбът ми се стовари върху бетонната настилка. Агония ме заля с всепомитаща вълна. Някаква малка частица от подсъзнанието ми ме накара да се претъркалям встрани. Мускулестият крак на Алар се стовари на косъм от мен, пробивайки бетона със сила, която отхвърли отломки със скоростта на шрапнели. Аз машинално вдигнах револвера и стрелях на сляпо. Яростен рев проглуши ушите ми и разбрах, че бях уцелил. Трескаво се изправих и побягнах отново. Това замалко да ми струва живота. Температурата на площадката беше непоносимо гореща заради ревящите двигатели на звездолета. Аз отклоних устрема си и заобиколих панически струите изпепеляваща плазма, която можеше дори от разстояние да ме изгори. Застанах от другата страна на звездолета и погледнах назад. Алар беше спрял да ме преследва. Драксатът се озъби зловещо.
По рекстразите. Със своите свръхестествени способности, той можеше просто да ме дръпне към двигателите. Нямах никакъв шанс да се защитя. Аз панически вдигнах револвера за стрелба. Алар протегна дланта си и преди да стрелям, усетих как някаква невидима сила ме дръпна напред.
Изневиделица огромна оранжева фигура се появи и ме блъсна странично. Гакар ме събори на земята и се извъртя, за да не ме премаже. Очите му горяха с твърда решителност. Той се изправи и погледна Алар. Черният драксат изрева ядно. Гакар направи сложно движение. Той се засили право срещу плазмения ад на двигателите…
… и в следващия момент вече бе от другата страна, устремен право към Алар. Гакар замахна с юмрук, но Алар парира. Черният драксат се опита да го захапе с челюстите си, но Гакар се наведе. Ноктите на Алар се стрелнаха и одраха дълбоко Гакар. Той изрева от болка. Двамата бяха вкопчени в смъртоносна битка с проблясващи нокти и зъби, плющящи опашки и разтърсващи ревове, отекващи над воя на двигателите. Телата им се движеха със светкавични движения, едновременно нападащи и защитаващи, заслепени от бойна ярост. Тяхната борба бе нещо повече от сблъсък на две страни. Имаше нещо първично, някаква дълбока омраза в начина, по който Гакар и Алар се биеха. Те вече не бяха благородни създания със страховита природа. Те бяха чудовища.
Алар подсече с грамадната си опашка Гакар. Оранжевият драксат се строполи, облян в кръв и изнемощял. От самото начало той губеше срещу Алар, но това не го беше спряло. Черният драксат се изсмя победоносно и вдигна крака си в довършващ удар.
Той бе забравил за мен.
Аз прицелих револвера. Кибер-окото ми прихвана целта и аз дръпнах спусъка с цялата издръжливост, гняв и сила, които ми бяха останали. Оръжието изтрещя и две огнени звезди блъвнаха от дулото. Куршумите минаха право през плазмените струи на двигателите. Нажежавайки се до искрящо бяло, те се превърнаха в малки горящи слънца.
След което се забиха право в гърба на Алар.
Драксатът нададе ужасен вой, изпълнен с болка и озлобление. Макар ранен тежко, той успя да остане прав и се обърна към мен. В погледа му се четеше смърт.
Преди обаче Алар да направи нещо, пулсиращ снаряд го блъсна и облак от частици обгърна фигурата му, зашеметявайки го. Аз вдигнах поглед и видях капитан Топло горе на платформата да държи йонното оръдие прицелено. Той стреля отново и нов снаряд обгърна драксата. Оръжието не можеше да нарани Алар, но концентрираното количество заредени частици го обърка и дезориентира.