— Което означава, че ти си единственият, който знае къде е звездолетът — казах аз намръщен. — Защото аз със сигурност нямам представа.
— Именно — отвърна капитан Топло. — Точните координати ги извлякох от паметта си по време на реорганизационния процес и в момента мога безпроблемно да ги предоставя.
— Тогава… цялата тая работа с компютъра за какво беше? — обади се плахо Риз, която заедно с Ларл бе слушала внимателно.
— Досел знаеше координатите, но не и личността, позната като капитан Топло — рече безизразно — не че имаше друг начин — капитан Топло. — Личността на Конър Досел се опитваше да се намеси и да управлява, но така и не успя да постигне пълна доминация. Затова, чрез своеобразна комуникация на базата на образи и фрагменти от спомени, той се опита да обясни целите и задачата си на своето алтер его. Успешен опит бих казал, който обаче в крайна сметка се… оказа излишен.
— Момент — прекъснах го аз. — Имаше и друго. Преди, в оръжейната в Северния сектор, спомена, че нямало време и трябва с Гакар да намерите компютъра. Какво имаше предвид?
— Исках да предупредя, че звездолетът ще се появи съвсем скоро, тъй като освен координатите, помня и датата. Прехвърлянето през времепространствената мрежа бе планирано да стане в много точен период, който да е съгласуван оптимално за изходния вектор на вероятностната таблица относно бъдещи събития. Предвиден беше и страничния фактор на ентропията. Според изчисленията ми, базирани на спомените ми, появяването предстои след приблизително няколко часа.
— Това ще рече, че наистина нямаме време — казах решително. — Първо да намерим звездолета. Останалото ще мислим в движение. Дай координатите.
— Разбира се — капитан Топло се изправи. — Нека отидем в мостика.
Всички се запътихме към мостика. Аз помогнах на Марк да се изправи. Арсеналистът стисна зъби от болка, но реши да не се прави на герой. Риз му беше дала болкоуспокояващо, но внимаваше да не прекали с дозата. Гакар се забави, колкото да прибере аптечката. Не че имаше смисъл. Нолрекът беше оцапан с кръв и осеян с остатъци от екипировка и малко допълнително въргалящ се боклук едва ли би направил впечатление. Риз и Ларл вървяха, хванати ръка за ръка. Симънс имаше замислен вид. Ние влязохме в мостика и заехме местата си. Ларл отново седна на пилотската позиция. Риз се настани до него. Симънс този път избра една от бойните станции. Марк с пъшкане седна и закопча предпазните колани. Аз се пльоснах на най-близката свободна седалка, нахлупвайки шапката ниско над очите, докато все още хапех лулата. Капитан Топло се доближи до пулта за управление и монотонно нареди:
— Звездна карта.
Ларл се позабави, докато намери как да извика програмата на тактическия дисплей, но екранът накрая светна в мека светлина, осеян с множеството звезди и други небесни тела, картографирани в познатата ни галактика. Направи ми впечатление, че картата беше най-пълната и подробна карта, която бях виждал. Бяха картографирани всякакви територии, включително непознати за мен досега. Хвърлих кос поглед към Симънс, но не казах нищо. Капитан Топло разгледа за няколко секунди екрана и кибернетичната му ръка посочи секция на картата. Ларл увеличи образа. На мястото на галактическата карта се появиха половин дузина системи, а датчикът на кораба посочваше, че ние се намираме сред една от тях. Капитан Топло посочи съседната система.
— Там. Координатите на най-външната гравитационна орбита — каза той. Системата се състоеше от една-единствена звезда, представляваща възрастен червен гигант. Нямаше планети или астероиди. Системата беше добре изолирана от околни влияния. Идеално място за появяване на космически кораб с размерите на планета, току-що разкъсал пространство-времето.
— Програмирайте курс и направете скок — казах аз разсеяно.
— Да, адмира… Текс — отвърна Риз смутено и подготви бордовия компютър. Това беше първото ѝ истинско пътуване със звездолет, но с малко помощ от Ларл, Риз бързо успя да се оправи със специфичната електроника на машината. Тя наистина имаше дарба за тези неща.
Компютърът изчисли данните и предостави курс. Ларл насочи звездолета в указаната посока. Параметрите се изравниха и бордовият компютър даде зелена светлина. Ларл включи хипердвигателя.
Натиск падна върху мен като лек плащ, който обаче ме държеше в желязна хватка. Едновременно с това космосът изсветля и далечните звезди засияха много по-ярко, разтегляйки и нагъвайки формите си в безкрайни лъчи, оплетени в спирален калейдоскоп. Мракът на празнотата също се измени, усуквайки се около светлината на звездите и заедно с тях образува огромна фуния около звездолета, запълнена единствено от крайните спектри на видимите лъчения. Почувствах се сякаш бивах всмукан в дълбока бездна. Малко по-късно натискът върху ми изчезна. Светлинната интензивност на променената реалност също намаля, но ние вече не бяхме в обикновения космос. Ние бяхме в състояние на хиперпространственост.