После пропаднах в бездната на безпаметността.
23
Отне време, докато се опомня.
Свестих се в нолрека. Лежах на пода, заобиколен от притеснените изражения на моите приятели и съюзници.
Позната обстановка.
— Текс, Текс… Текс, чуваш ли ме? — побутваше ме Марк разтревожено. — Текс…
— Ооооох — провлачено измучах аз. Ако продължа да губя съзнание със същото темпо, щях да придобия кофти навик.
— В съзнание е — дочух монотонния глас на капитан Топло.
— Добре, това е добре — нетърпеливо се обади Симънс, с нотка на облекчение. — Адмирале, какво стана?
— Ох… Как така… Какво… какво се случи с мен?
— Планетарният звездолет се появи — отговори Ларл. — Беше… впечатляващо появяване и нашето внимание бе изцяло отклонено, когато ти извика и се строполи. Имаше силни гърчове. После застина и изпадна в безсъзнание.
— Пулсът ти беше много слаб — добави Риз. — Дишането ти също. Гакар те вдигна и те пренесе в нолрека, където… където той се опита да ти помогне.
— Прелях част от моята жизнена енергия — каза ми тихо Гакар. Звучеше смъртно уморен. — Твоята рана се канеше да отнеме живота ти, когато реалностите се синхронизираха. Аз предотвратих това.
Аз затворих очи и се насилих да дишам бавно и равномерно. Сякаш менгеме стискаше тялото ми.
— Б-благодаря, предполагам — отвърнах с несвойствено колебание. С мъка погледнах Гакар в очите. — Това е вторият път, когато ми спасяваш живота.
— Нищо не ми дължиш. Правя каквото е правилно.
— Можеш ли да се изправиш? — попита ме капитан Топло.
— Ще опитам — рекох през зъби.
Марк и Ларл ми помогнаха да се изправя. Изстенах леко, но бързо стиснах челюстта си, защото се чувствах смутено. Ей, все пак се водя замесен от кораво тесто. Марк опита да си придаде тържествен тон:
— Текс, нали помниш к’во бях казал, ако преживееш още един инцидент кат’ тоз’…
— Засега не сме катастрофирали — отсякох аз.
Марк присви очи.
— А, пра’илно. Моя грешка, прощавай — каза той и се опита да намигне шеговито. Не се получи. Изражението му бе твърде сериозно.
— Колко време бях мокър парцал? — попитах аз, пазейки внимателно равновесие.
— Около час — отговори Ларл. — Смятахме, че ще се наложи да започнем без теб.
— Да започнете какво?
— Абордаж на звездолета — каза капитан Топло. — Щом програмирахме стабилен курс спрямо него, опитах да установя контакт със системите от разстояние.
— Някакъв късмет?
— За съжаление, не. Могъщий е блокирал всякакви външни комуникации, което ме възпрепятства да въведа кодовете за достъп и да поема контрол над управлението.
— Ами курсът? Накъде се е насочил звездолетът?
— Доколкото преценихме, корабът следва стабилна траектория около крайната орбита на звездната система — включи се Симънс.
Аз се потупах подозрително по тялото си, сещайки се за нещо.
— Хм… Шапка? Лула? — погледнах въпросително Марк.
Ларл въздъхна.
— На масата — рече Марк. — Момент. — Той ги взе от посочената мебел и ми ги подаде.
— Да, благодаря. Така, докъде бяхме стигнали? — казах аз, докато си нахлупвах шапката. Лулата я пъхнах в джоба на панталона.
— Ще бъдем принудени да направим абордаж на звездолета — повтори капитан Топло. — Сканирах с наличните датчици. Няма индикация за познати форми на живот на борда на Могъщий. Корпусът и обшивката са с пълна структурна цялост. Реакторите и енергийните системи работят на номинална мощност. Централната система е в режим на готовност. Двигателите са програмирани да поддържат минимална скорост в околозвездна орбита.
— Ха, сега вече наистина звучиш като систематизатор — измърморих аз.
Капитан Топло не каза нищо.
— Добре, и как ще стане абордажът? Щитовете на Могъщий предполагам са в изправност?
— Да.
— В мига, в който някой реши да мине през тях, жив ще се опече. Трябва да намерим някакъв начин да ги извадим от строя, поне временно.
— Работя върху възможна хипотеза — отговори капитан Топло. — Теоретично бих могъл да препрограмирам нашето силово поле така, че да влезе в интерференция с това на Могъщий.