— Ами… да. Какво гледам?
— Това представлява подвижна скоба с променлив плъзгач. Ботушът на скафандъра може да се променя според формата на космонавта.
— Това е хубаво, но има ли начин да се пригоди скафандърът и за останалите анатомични части? Опашката, например? — подчертах аз.
— Да. В складовото помещение има допълнителен брой компоненти и комплект за преправяне на конфигурацията на скафандрите. Дай ми няколко минути и мога да дойда с теб и капитан Топло.
— А аз защо да оставам? — запротестира Ларл.
— Защото някой трябва да пилотира този звездолет, скъпи. — Риз се изправи и го прегърна. — А колко способни пилоти в момента виждаш тук?
— Повече от един — мрачно измърмори Ларл.
— Които обаче ще бъдат на абордаж.
Ларл замълча. Той нежно допря муцуната си до тази на Риз.
— Ахъм, кхъм — покашлях се аз. — Да, добре. Риз, може да дойдеш. Ако трябва да съм честен, имаме нужда от повече хора за абордаж.
— Да, пък и ще ви помогна. Разбирам разни неща от електроника и други — намигна дразавърката.
— Трябва ни обаче и план, в случай че Изгубените все пак се появят — обърнах се към Симънс. — Как ще се справим, ако отново ни изненада онзи дреднаут?
— Спокойно, адмирале — рече с тънка усмивка Симънс. — Имаме няколко предимства, които ще работят в наша полза.
— Какви по-точно? Последния път, когато влязохме в сблъсък, едва не ни разкъсаха на парчета.
Симънс махна с ръка около мостика.
— Това е звездолет клас канонерски разузнавач, адмирале. Моделът е стар, разчитащ на нуждата от енергийно балансиране на реактора, но дизайнът е солиден. Разполагаме с оръжия и огнестрелни установки от всякакъв тип.
— Така ли? — повдигнах вежди аз.
— Да. Когато излитахме от космодрума, нямах време да активирам всичките системи и модули. Сега обаче разполагаме с пълна функционалност. В пряк двубой срещу дреднаут не бихме спечелили, но ще сме много по-костелив орех за счупване, което ще ни предостави елемента на изненада.
— Брей.
— Щитовете ни не са кой знае какво, но приоритет и без това ще бъде да не допускаме попадения. Двигателите, от друга страна, са с подобрено ускорение и снабдени с напреднали импулсни стабилизатори. Маневрирането също ще е сред силните ни страни.
Аз кимнах.
— В такъв случай, Симънс, ако всичко отиде по рекстразите, гледайте да ни спечелите колкото се може повече време.
— Да, адмирале.
— Добре, другари! — обърнах се аз към всички. — Да се залавяме за работа. Нека осигурим контрол над Могъщий, пък после ще мислим какво да го правим.
Ние се захванахме с подготовката за абордаж. Ларл понечи да доближи Могъщий, за да синхронизира паралелен курс. Оказа се по-трудно, отколкото очаквахме. От схватката ни с дреднаута и изтребителите бяхме загубили предните спомагателни двигатели. Това правеше спирането пипкава задача. След серия маневри Ларл най-сетне успя да заеме желаната позиция. Междувременно капитан Топло препрограмираше щитовете, а Риз подготвяше скафандъра си. Симънс следеше скенерите и радарите за чужда активност и даваше наставления за оръжейните системи на Марк, който слушаше внимателно. Гакар беше излязъл от мостика и медитираше в нолрека. Аз си въртях палците, клатех си краката и се опитвах да не изпадна в несвяст от изтощение.
Моментът дойде. Капитан Топло свърши с настройките и инструктира Ларл как да активира модификацията на щитовете. След това всички отидохме в нолрека. Аз, Риз и капитан Топло сложихме скафандри. От оръжейната се снабдихме с лазерни пушки. Тримата се наредихме пред скачачния шлюз. Останалите бяха в нолрека, за да ни изпратят. Никой не го спомена, но обстановката беше странно траурна. Имах чувството, че връщане назад няма.
Симънс тикна някакъв дребен предмет в ръката ми.
— Какво е това?
— Записващ кристал. Ако… ако нещо се случи, вътре има съобщение. Вижте го.
Аз пъхнах кристала в джоба.
— Нека бъдем оптимисти — отвърнах, но сам не си вярвах.
Риз и Ларл се прегърнаха за последно.
— Обичам те.
— Аз също.
— Пази се.
— Важи и за теб.
— Текс, да се върнеш, чу ли! — викна Марк. — Ще поливаме после с бира!
— Дадено — рекох аз и двамата блъснахме юмруци.
— Нека Космосът е с вас — каза тихо Гакар. — И не забравяйте, ние винаги ще бъдем в една Вселена.
Аз кимнах сериозно. Мистични или не, думите на драксата излъчваха дълбока истина. Усещах я.
Вътрешният шлюз се отвори. Аз свалих с нежелание шапката си и я подпъхнах навътре в скафандъра. Сложих шлема и пристъпих към пробката. Риз и капитан Топло бяха плътно зад мен. Шлюзът се затвори. Съскава тишина изпълни тясното пространство. Аз проверих повторно закопчалките на скафандъра си и нервно поех въздух. Погледнах датчиците. Всичко беше наред. Включих херметичния режим и ушите ми леко пропукаха, когато скафандърът започна да подава кислород от резервоара си. Завъртях пушката в ръцете си и се уверих, че е заредена. Почуках леко по шлема и казах във вградения интерком: