— Готови ли сте?
— Да — отговориха Риз и капитан Топло.
— Мостик, тук водач на абордажния екипаж. Готови сме и очакваме сигнал.
— Разбрано, адмирале — пропука гладко гласът на Симънс по интеркома. — Бъдете нащрек.
Свистене изпълни пробката, докато системата изтегляше въздуха. После шумът престана и единствената разлика бе, че скафандърът индикираше нулево външно налягане. Аудио симулаторите се включиха с кратък сигнал.
Светнаха предупредителни лампи и външният шлюз започна да се отваря. От аудио симулаторите долетя пресъздаденият звук на подемниците и лекото скърцане на метал в метал. После шлюзът спря, предвестен от тежкото изщракване на автоматичните държани.
Пред нас — или под нас, но това е въпрос на семантика — беше масивният корпус на Могъщий. Обшивката му бе осветена от безброй прожектори, сигнални светлини и указателни ленти, създавайки впечатлението за град посред нощ, разглеждан от високо. Според измервателя на кибер-окото ми разстоянието бе само триста метра. Знаех обаче, че там някъде пред нас, бяха силовите полета на щитовете. И наистина, при внимателно вглеждане можех да забележа почти прозрачните прегради от концентрирани частици на фона на пурпурния мрак, излъчван от местната звезда.
— Задръжте позиция — обади се интеркомът. — Зареждаме троен бараж от пробивни торпеда. Стрелба след 3… 2… 1… Огън!
Пробката леко се разтърси от тройната детонация. Встрани от нас, торпедните установки блъвнаха тройния бараж и малка група блестящи комети полетяха напред.
— Компенсиращо ускорение!
Кометите направиха плавна дъга в същия момент, в който звездолетът се втурна напред. Аз залитнах и загубих баланс, но капитан Топло ме задържа. Торпедата със зрелищна експлозия се разбиха в силовото поле, което проблесна в преливащ синкавобял поток.
— Пробив! Незабавна активация на интерферентното поле!
Златист вихър от заредени частици се пресегна от звездолета и се спусна към щитовете на Могъщий. Аудио симулаторите нададоха буреносен вой, докато наблюдавах квантовия ураган, който представляваше интерференцията между двата щита.
— Интерференцията успешна! Адмирале, имате зел…
— ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ! — креснах аз в интеркома и яростно натиснах спусъка на скафандърните тласкачи. Тягата ме блъсна в гърба, устремявайки ме към миниатюрната пролука в щитовете. Вакуумът около мен се изпълни с опасно заредени частици и аудио симулаторите интерпретираха гледката със звука на високо жужене, наподобяващо трансформаторите на електроцентрала. Още докато летях с пълна скорост, виждах как щитът се затваря около нас, докато най-вътрешното ниво се приближаваше.
— СЕГА!!! — извиках напрегнато.
Капитан Топло прицели в движение йонното оръдие, което носеше. Дулото гръмна в поредица от йонизирани снаряди, които се забиха в невидимата стена пред нас. Разнесе се статично пращене и пукот. Феерия от светлини грейнаха и аз преминах преградния щит, на косъм от превръщане в овъглен микровълнов полуфабрикат.
Успяхме.
Имах само метри да спра, преди да се размажа в обшивката.
Рязко завъртях тялото си с помощта на тласкачите и натиснах отново тягата докрай. Забавих движението си осезаемо. Това обаче не ме спаси от сблъсък. Отекна звучен металически удар, но бях жив и цял. Миг по-късно, капитан Топло и Риз преживяха същото.
Изправих се. Гледката наоколо беше сюрреалистична. Докъдето ми стигаше погледът виждах батареи, междинни станции, сервизни просеки, хангари и случаен ландшафт от форми. Липсваше обаче сферичен хоризонт, което странно пречупваше перспективата в едната посока. Могъщий разполагаше с толкова много маса, че дори по обшивката можеше да се усети наличието на автентична гравитация, макар и слаба. Аз зяпах учудено, когато интеркомът изпращя:
— … Абордажен екипаж! Чувате ли ме? Адмирале! Отговорете! Абордажен екипаж!
— Симънс, всичко е наред — казах аз. — Всичко е наред. Успяхме. Пробивът е успешен. Повтарям, успешен.
— О, слава на Великия космос. Връзката се изгуби, докато щурмувахте през силовите полета.
— Сигналът в момента е висок и ясен.
— Радвам се да го чуя, адмирале. Да вървим по план: спуснахме ви максимално близко до мястото, където смятаме, че се намира командният център. Но едва ли ще ви се наложи да вървите дотам. Може да отнеме часове, дори дни. Наблизо би трябвало да има авариен люк или някакъв друг шлюз за достъп до вътрешността.