Все по-близо до отмъщението.
Накрая стигнах до едно помещение, умерена по размер зала, представляваща идеална сфера, в средата разполагаща с пиедестал, оборудван с хаптиков интерфейс.
Изобщо не си направих труда да ползвам интерфейса.
— Идентификация! — рекох аз високо.
Меко бучене отекна в помещението и холограмен стълб от светлина се появи пред мен. Аз пристъпих към светлината.
— Процедура по идентификация — стартирана.
Аз изпънах ръцете си встрани. От панелите в края на залата се отделиха метални ребра, които се преплетоха в елипси по протежението на светлинния стълб.
Светлината усили своя интензитет. Наоколо се появиха хаптикови екрани и по тях пробягаха серии от данни.
— Анализ на гласовите данни.
— Адмирал Сириус Тор.
— Потвърдено.
— Анализ на очната ретина — потвърдено.
Светлината се усили още. Най-горните ребра започнаха да се въртят.
— Анализ на ДНК — потвърдено.
— Анализ на мисловния резонанс — потвърдено.
Всички ребра се завъртяха.
— Анализ на био-езотерични данни — потвърдено.
Скоростта на въртене се увеличи.
— Анализ на душата… потвърдено.
Сега въртящите се ребра се бяха слели в размазани от скоростта кръгове.
— Финален съпоставителен анализ — потвърдено.
— Идентификацията завършена. Адмирал Сириус Тор, предоставен е достъп до всички налични системи.
Хаптиковите екрани се изключиха. Ребрата спряха на място и се прибраха. Стълбът от светлина изчезна.
Аз свалих ръцете си и казах:
— Компютър, дестинация — команден център.
— Потвърдено.
Пиедесталът в центъра на залата се спусна, прибирайки се в пода. Вратата също се затвори и сега сферата бе наистина идеална. Жужене отекна иззад стените и концентрични окръжности от цветове започнаха да опасват стените отдолу нагоре. Когато последният кръг се появи, сферата звънливо изсвистя и… аз изчезнах.
Вой писна в ушите ми, а пред взора ми имаше спираловиден тунел, не много по-различен от хиперпространствен скок. За миг изгубих представа за всичко и чувство на пълно объркване ме завладя изцяло. Ирационална паника заплаши да ме погълне, когато всичко свърши. Воят изчезна, заедно със сюрреалистичното пространство. След миг се озовах в идентична сфера. Пиедесталът ѝ плавно се издигна и изходът се отвори. Излязох.
Намирах се в просторен коридор с триъгълна форма. Таванът беше висок десет метра и в центъра на коридора имаше скулптура, представляваща меч, поставен пред щит, изработена от един-единствен сияен кристал. В единия край се намираше помещението със сферата. Другият край водеше към секции с асансьори, стигащи до различни части на звездолета.
Третият край, зад скулптурата, беше изцяло зает от огромна двойна врата, внушителна и непоклатима. Отвъд нея беше командният център.
Застанах пред вратата и рекох високо и отчетливо:
— Адмирал Сириус Тор, отворете командния център!
Разнесе се шумно жужене и уредбата на централния компютър оповести:
— Достъп до командния център — осигурен.
Вратите премигнаха в зелени кантове и се отвориха меко и безшумно. Аз пристъпих към прага и се появих в командния център.
Той представляваше малка овална зала. Тя беше почти напълно празна. Вътре имаше сферично скеле, изградено от блестяща конструкция. Десетки хаптикови екрани в различни тонове и размери, опасваха стените на сферата, следящи статуса на целия звездолет и околната обстановка, правещи изчисления, прогнози и вероятностни проценти. Сферата се намираше точно в средата на командния център. Тя представляваше интерфейса на главния модул, намираш се под нея, който представляваше мащабен биокомпютър, сърцето и мозъка на Могъщий. Аз се приближих и пристъпих в сферата. Припомних си кълбото енергия и последните думи на моето алтер его.
— Бойно облекло! — наредих на компютъра.