Катаната се вдигна да ме посече.
Мозък и кръв избухнаха от челото на Изгубения. Чудовищен гръм отекна миг по-късно. Очите му се оцъклиха и Изгубеният падна. Пак някак си драматично.
Горе на стълбището, капитан Топло стоеше с димящ револвер в ръка.
— Празни приказки — произнесе той безизразно.
Аз стоях неподвижно известно време. После се изправих схванато със стон.
— Даа, голям позьор беше.
Капитан Топло слезе по стълбите. Движеше се накуцвайки, но кибернетичното тяло явно го беше опазило жив.
— Забрави нещо — рече той и протегна ръка, държейки револвера. Аз го взех и го погледнах. Беше същият, който ми бе дал Гакар. Внимателно го прибрах в дуелистката си униформа. Шапката ми беше паднала на земята. Вдигнах я и я огледах. Периферията беше порязана на едно място.
Не можеш да минеш без жертви.
— Какво ще правим сега? — попита капитан Топло.
— Дреднаутът още ли е тук? — хладно погледнах аз.
— Да.
Тръгнах да изкачвам стълбите решително. Гърлото ми беше стегнато от емоция и сподавени чувства, но разсъдъкът ми беше студен и ясен. Преднамерено прекосих мостика, полуразрушен, пълен с останки и опустошен от битката с Изгубения. Стигнах до командирското кресло и спокойно седнах върху удобната материя. Взрях се отвъд илюминаторите към дреднаута, който от тук се виждаше на хоризонта като една малка точка, точно над кратерния гроб на Ларл, Марк, Гакар и Симънс.
Можех да почувствам объркването на останалите Изгубени отсреща. Усещах тяхното смущение, учудването им какво става с техния предводител, техния господар. Долавях страха им, разсъжденията им, че невъзможното бе станало.
Те бяха ужасени.
Аз бях тяхната гибел.
— Компютър, активирай гравитационните кладенци — отсякох аз.
— Потвърдено. Активиране на гравитационни кладенци.
— Сканирай и прихвани всички налични цели.
— Потвърдено. Сканиране и прихващане. Налични цели прихванати.
— Изчисли безопасен вектор на стрелба.
— Потвърдено. Вектор — изчислен.
Устните ми несъзнателно се разтеглиха в озъбване. За миг кибер-окото ми сякаш го нямаше, заменено от тъмния плащ на въображаема превръзка. Оцелялото ми око пламтеше от безброй образи, заплашващи да ме погълнат.
— Огън с всички главни батареи.
Могъщий се разтресе като гигантско чудовище, събудено от дълбок сън. Оръдията му, зейнали като устите на хидра, блъвнаха стълбове от демонични пламъци, които разкъсаха пустия космос. Унищожителните лъчи и снаряди се разбиха, не, обгърнаха дреднаута, който избухна като малка звезда от анихилацията на горивните му реактори.
Иронично, Изгубените получиха същата съдба, която ни бяха отредили.
Трябваше да знаят, че всичко се връща.
Балансът бе възстановен.
Епилог
Напрежението най-сетне ме напусна. Аз рухнах в командирското кресло, бидейки безкрайно отпаднал. Капитан Топло стоеше до мен и ме наблюдаваше мълчаливо.
— Риз е жива — рекох аз, подпирайки мъчително главата си в изправено положение с ръка. — Намира се в пробката на шлюза, където…
— Знам.
Капитан Топло тръгна, без да каже нищо повече. Аз останах да седя в креслото, сам в мостика. Потоци от мисли и спомени прехвърчаха през съзнанието ми, мои и тези на… не. Те бяха само мои. Сега и завинаги.
Вече не бях единствено Текс Кърк.
Никога вече.
Бавно извадих кристала, даден ми от Симънс, заедно с револвера, получен от Гакар. Искаше ми се да бях запазил парче от арсеналската броня, което да свързвам с Марк. Искаше ми се да имах нещо от Ларл и Лидия. Но имах единствено кристала и револвера.
И спомените.
Дълго се взирах в полумрака на все още неосветения мостик. Бях загубил много. Бях отмъстил за всичко. Бях спечелил каузата, но борбата, в която участвах, беше хванала и тези около мен. Някои бяха имали избор. Други не. Но нямаше значение. Изгубените платиха скъпо днес.
Това не ме утеши.
Скърбях. Беше странно несвойствено, след столетия, прекарани в студена рационалност. Сякаш излизах от дълбока летаргия, но вместо пролет, бивах посрещнат от доменна пещ. Ехото на съвестта ми се обаждаше от заключените простори на моята опетнена същност и глъчката бавно се надигаше, събирайки всичките натрупани угризения, оплетени в една огромна топка от депресиращо нещастие.
И така, ние спечелихме.