Още тогава моят земен път щеше да приключи, защото бях твърдо убеден да убия кучия му син и не се съмнявах, че и той имаше подобни планове. Но съдбата си прави извратени шеги и ме спаси от отмъстителната сага, която ме грозеше. Вместо нея получих необичайна поръчка — масов метеж на „неудобни“ конкуренти. Изненадата ми беше пълна, когато разбрах, че имам партньор — Ларл. Предполагам и той не беше щастлив. Но поръчителят бе категоричен — двамата ще изпълним задачата заедно и точка. Речено-сторено.
Онази нощ всичко мина не просто по вода, а направо по лед. Бяхме перфектният тандем. Разбирахме се без думи, плановете изпълнявахме идеално. Във всеки един момент бяхме в състояние на върхова готовност, сякаш имаше невидима връзка, свързваща ни, правеща ни по-силни, по-умели, по-способни. Продължавахме да се мразим, но тази омраза някак си ни подхранваше и извикваше вътрешната ни енергия с яростен прилив, какъвто досега не съм изпитвал. Чак се уплаших какво става.
Колкото до поръчката, достатъчно е да кажа, че взехме премии.
След тази мисия отношенията ми с Ларл се промениха завинаги. Не коренно. Просто… осъзнах потенциала на нашето сътрудничество. Ларл също видя възможността. И тъй като двамата сме прагматични, оцеляващи и разумни индивиди, решихме, че от време на време, не е лошо да си помагаме в напечени ситуации, делейки печалбата от по-едри задачи.
Това не пречеше все още да се мразим и в червата един друг.
Наближавах пречиствателната станция. Започнах да забавям ход, оглеждайки се за неочаквани неприятности.
Без никакво предупреждение главата ми се пръсна от болка. Погледът ми се замъгли. Загубих контрол над управлението. По рекстразите…
Множество образи. Унищожени планети. Разбити звездни армади. Яростни схватки. Интимни, смъртоносни дуели. Омраза. Гняв. Идеологически сблъсък на основополагащото. В един момент държа лъчемет. Операция в тила на врага. После нося плазмохвъргачка. На фронта съм. Орди от свои и чужди се мешат в открита кървава баня. Стрелбата е на посоки. Пак съм сам. Стискам светлинното острие със сетни сили. Пред мен врагът изпуска своя меч, едновременно с последното си дихание.
Нов образ. Бягство. Отчаяние. Дръзка мярка, с която да се съхрани надеждата. Стрелба. От моя страна малко, от тяхна — безкрайно повече. Задъхвам се. Тичам. Губя сили. Раняват ме. Крещя. Стигам задънен край. Дотук бяхме. Обръщам се и виждам ослепително, гибелно сияние.
Загубихме войната.
Странно, аз не си спомнях нещата така.
7
Опомних се. В буквалния смисъл. Велики космосе, как мразя тези пристъпи. Особено идващите изневиделица.
Отворих очи. Главата ми лежеше отпуснато върху пулта за управление. Вдигнах поглед бавно. Болката ме накара да изсумтя. Дездемона гъргореше мързеливо на празен ход, наполовина покрита с отломки от сградата, където се бе бутнала. Лека тревога ме жегна и слязох да огледам. Щети нямаше, предпазната решетка бе поела удара мъжки. Кимнах доволно и се качих обратно. Изкарах всъдехода на заден и побързах да намеря Ларл. Не знаех колко време съм бил в безсъзнание. Съдейки по ъгъла на слънцето, и да съм поспал, няма да плащам лихва.
Пречиствателната станция приличаше на огромна, гола планина от изцапан бетон. Около нея, оградени с изгнили парапети, се намираха резервоарните басейни, където някога са съхранявали водата. Днес те все още бяха пълни, но съдържанието не бих го окачествил като питейно или пък познато. Гледката бе доста монолитна и респектираща. Не знам защо. Аз лично смятах, че с малки видоизменения, мястото може да се превърне в солидна крепост, но никоя групировка досега не бе претендирала за станцията.
Може би слуховете за онозаври в басейните охлаждаха ентусиазма им.
Ларл не се виждаше никъде. Нормално. Само идиот ще стърчи на открито, за да му светят маслото по-лесно. Аз от друга страна и да исках, с Дездемона нямаше как да се скрия. Стиснах ръкохватката на бръмчалката. Активирах сирената на всъдехода и подадох шумен, кратък сигнал. Ехото отекна сред откритото пространство. Напрегнах се. Подир няколко мига, Ларл изникна от сенките, където се бе спотаил. Той прекоси бързо грамадния двор и припряно се качи във всъдехода.
— Закъсня.
— Каза гратисчията.
— Да разбирам ли, че вече не се нуждаеш от услугите ми?
— Това означава ли, че нямаш нужда от хиляда кредита? Или пък място, където да ги харчиш?