— Ако не беше заради теб, все още щях да имам достъп до Черния пазар.
Диалогът секна. Обичайни реплики. Значи всичко е наред. Ларл бе готов за битка. Форсирах двигателя и потеглих към лагера на Червената банда.
— Имаме проблем — процедих, без да отмествам поглед от пътя. Отговор не последва. Подадох листа с координатите на Ларл. Той се вгледа в посоченото място, което бях сверил на картата.
— Това не влизаше в плана — изръмжа найтът.
— Оставаш или се отказваш? — сухо попитах аз.
Ларл се замисли и рече:
— Все още съм вътре. Напоследък липсват поръчки. Пък и не всеки ден ти дават хиляда кредита за един рейд — той приготви автоматичната си двуцевка да му е под ръка. Освен нея носеше още обикновен пистолет и няколко гранати.
Аз кимнах машинално. Дори когато мразех някой, бе невъзможно да съм напълно безразличен към проблемите му. Похабен от цинизма филантроп, такъв си бях.
— Да, тежко е. Как се оправяш? — казах равнодушно, с лека доза изкуствена загриженост. Не питах наистина. Търсех начин да изкопча информация.
За моя изненада очите на Ларл за миг проблеснаха с нещо различно от студена жлъч.
— Усещам, че скоро няма да има значение. Идват дни, когато пътят ти поема в нова посока. Страшна или не, трябва да я следваш, ако искаш да запазиш същността си. — Гърленият му говор бе тих и премерен, но думите му с лекота достигнаха слуха ми, въпреки бученето на Дездемона. За миг нещо особено изникна в съзнанието ми. Почти бях готов да сваля гарда. Но крехкият момент се изгуби в потока на времето и аз не казах нищо. Потенциалното откровение, възникнало между нас, изчезна.
Ларл тръсна глава.
— Дано този път не ме пързаляш, Текс — кисело каза той. — Още помня онзи случай с отряда от Ескадрилата и фалшивият търговец.
— По рекстразите — ядосах се аз, — сто пъти ти обясних, че това са Ескадрилата! Какво очакваш от тях? Освен това, търговецът беше истински, но репертоарът му включваше клинчене и мошеничество.
— Да, нали — провлачи Ларл, изпълнен със съмнение.
— Виж, остави сега. Имаме поръчка за вършене. Носиш ли мултичестотния скенер?
Ларл изсумтя и извади устройството от раницата си. Представляваше преносим радиочестотен приемник, преработен и пренастроен, така че да сканира в допълнение и за микро, инфра и ултра вълни. С помощта на самоделния скенер, Ларл можеше да засече почти всякакъв вид електроника в радиус от няколко километра. Включително и компютър. По принцип подобна функция би била напълно безсмислена, но в свят, където течащата вода е лукс всъщност беше невероятно полезен и мощен инструмент.
Ларл включи скенера и започна да търси сигнал. Остатъкът от пътуването мина в мълчание.
На равни интервали спирах Дездемона, за да може Ларл да провери околността за излъчвани честоти. Аз постоянно следях датчиците на Дездемона, нащрек за неприятности. След известно време Ларл засече сигнал. Потеглих в указаната посока. Щом наближихме в радиус един километър от мястото, потърсих скривалище за всъдехода. Спрях в един тесен тунел, намиращ се сред нещо, представлявало някога парк. Сега бе само хълмист терен, осеян с изгнили останки.
Двамата с Ларл безшумно излязохме от Дездемона и се запромъквахме към предполагаемия лагер на Червената банда. Прашен, мъртъв вятър повя пред нас и направи дишането неприятно занимание. Пейзажът изглеждаше запустял, но дим от догарящи отпадъци и малки станове издаваха присъствие. След половин час намерихме лагера. Намерихме и отлична наблюдателница: опустошен, изгнил екскаватор. Изкачихме се на върха на рамото на екскаватора и се заехме да проучим числеността на противника. Лагерът наистина беше на Червената банда, с техните кървавочервени якета контрастиращи на късното следобедно слънце.
Мина още час, прекаран във внимателно следене, запаметяване и отбелязване. През това време слънцето постепенно клонеше по хоризонта, тласкайки деня към своя край. Здрач. Идеално време за нападение. С Ларл не си говорехме, защото и двамата виждахме, каквото трябваше да видим. Аз ползвах телескопичната функция на кибер окото, обаче нямаше кой знае какво за гледане. Лагерът се помещаваше сред останките на стара рафинерия. Червената банда имаше слабо разбиране относно понятието „стража“. За тях думата се изчерпваше с поставянето на самотни, отегчени индивиди, седнали на стол или облегнати на стена, обърнати към четирите посоки на света. Или пък малка група комарджии, играещи на зарове на някое по-централно място. Тези „постови“ често изобщо не следяха за подозрителни движения и никога не поглеждаха нагоре. Въпреки слабата охрана обаче, лагерът помещаваше минимум двадесетина главорези, срещу които открита престрелка бе самоубийство. Налагаше се да изберем тихия подход.