— ЛАРЛ!!!
Без да мисля, без да преценявам, без да разсъждавам, аз се хвърлих напред и подхванах Ларл. Действах по инстинкт.
Мразех го, не го понасях. Но той беше мой партньор, мой сподвижник, мой съдеятел. А те го бяха ранили. Те може би отнеха живота му. С пламтящ, пороен гняв и необуздан крясък, аз се обърнах и стрелях с револвера. Стрелях. Стрелях. С едната ръка теглех Ларл, с другата не спирах да сипя куршуми. Изстрелях всичките десет патрона. Грабнах пушката на Ларл. Пак стрелях. Навсякъде. Обръщах се рязко и пълнех улицата с олово. Преброих шестнадесет гърмежа, преди да чуя сухия, щракащ звук на празно. След моя първичен изблик всичко, което мърдаше преди на улицата, или беше мъртво, или се беше покрило.
Студеният душ на завръщащия се разум ме обля безпристрастно. Без да чакам несъществуващата втора възможност, аз извлачих Ларл до Дездемона, хвърлих го вътре и скочих след него. Ръцете ми трепереха. Сбърках комбинацията за запалването. Шашнатите нападатели се съвзеха и започнаха да обстрелват всъдехода. Пак сбърках комбинацията. Изругах люто. Грабнах две от димните бомби в джоба си и ги метнах на улицата. Секунда по-късно експлозията покри пресечката в гъст, непроницаем дим. Набрах трети път кода за запалването. Двигателят на Дездемона заработи с възторжен рев. Подадох максимална тяга и стиснах здраво управлението. Всъдеходът се втурна напред в димния облак. Блъснах два средни, неидентифицирани субекта и излязох на чисто. Продължих да форсирам, стремейки се максимално бързо да се отдалеча.
Високочестотно ръмжене се смеси с рева на Дездемона. От страничните пресечки внезапно изскочиха няколко малки, двуместни всъдехода. По рекстразите, нали всички ходеха пеша! Ескадрилата наистина искаше да ме хване. Обшивката на Дездемона изскърца под напора на започналата стрелба. Направих рязък завой, излизайки на по-равно трасе. Дездемона можеше да върви бързо, но беше тромава като дизайн. На пресечен терен нямаше да има шанс срещу малките, пъргави всъдеходи.
Отпред друг всъдеход ми препречи пътя. Аз скръцнах зъби и продължих курса си с пълна скорост. Разбрал, че няма да се вържа на блъфа, водачът на джипката се опита да се отмести. Късно. Дездемона се вряза челно с мощта на ядосан онозавър. Без да губя засилка, оставих потрошения всъдеход да се върти зад мен, където другарите му едва го избегнаха. Едно на нула.
Дълбок тътен, придружен със слаб земетръс, охлади триумфа ми. Миг по-късно окупаторският щурмувал профуча покрай мен. Машината се завъртя странично и даде залп с многоцевната си картечница, монтирана на корпуса. Откосът порази фасадите отдясно на пътя. Огромни парчета бетон и метал се изсипаха над Дездемона.
— По рекстразите!!! — Панически завих вляво, едновременно инстинктивно натискайки спирачките. Двигателят изскимтя, гумите изпищяха, корпусът изгъргори. Инерцията болезнено изви тялото ми, после презрително го пусна. Главата ми се удари в каросерията. Погледът ми се размъти, после се избистри.
И видях, че се движа право към мушката на щурмувала.
Картечницата му се прицели и откри огън. Но аз не бях проектирал Дездемона петдесет години току-така. Дръпнах секретния дросел и активирах реактивната тяга. Соплата на двигателя се нажежиха до червено и огромни пламъци изригнаха зад всъдехода. Ускорението ме прикова на място. Купчината отломки, срещу която карах стремително, се превърна в рампа. С тежко тръсване, Дездемона се отлепи от земята. Високата траектория рязко ме издигна над мерната линия на щурмувала. Трасиращите снаряди святкаха покрай Дездемона. Но пропуснаха. Отзад улицата, сградите, всъдеходите на Ескадрилата, всичко се смеси в единно, прашно кълбо от пламтящи късове.
Две на нула.
Възторжено размахах юмрук през отворения прозорец. Дездемона се приземи твърдо, но уверено и профуча нататък без подкана. Но щурмувалът едва бе започнал. Физиономията ми замръзна, когато погледнах назад. Миг по-късно се разминах на косъм от поредния смъртоносен откос. Преследването от разумна летяща машина постави генномодифицираните ми реакции на върховно изпитание. Аз слаломирах и финтирах между сградите, но щурмувалът винаги ме засичаше с поредния вираж. Картечницата ближеше бронята на Дездемона със своите оловни езици, а аз губех сили. Ставах предвидим. Когато врагът ти е робот, няма по-лош вариант.