И преди имаше много такива моменти. Понякога бях аз, понякога той. Битката при водната кула. Пропадналата сделка между Търговския съюз и Обединените строители. Клането в Центъра по време на Черната седмица. Заводският инцидент. Откакто работех с Ларл, винаги сме се подкрепяли в кризисни ситуации. Омразата и личните отношения нямаха нищо общо. Беше въпрос на етика и професионална солидарност да помагаш и пазиш партньора си. През годините съм бил раняван няколко пъти и винаги Ларл ми е оказвал помощ. Аз също имам многобройни спомени как съм го завличал до някоя нелегална лечебница. Не че някой от двама ни мислеше доброто на другия. Но има някои неща, които според мен са по-важни от отделната личност. Доверието, например.
Сега обаче беше различно. Минали са доста години, откакто Ларл (или аз) за последно е бил раняван. Времето не го е направило по-млад. Нито съдбата го е наранявала толкова тежко.
Страхувах се за живота му.
Ларл не ми беше приятел. Но беше един от малкото, които познавах в дълбочина. Той съставляваше достатъчно голяма част от моите преживявания, която не исках да изгубя.
Най-после се изкачих до етажа с разбитата външна стена. Не издържах и пуснах Ларл върху напукания бетон. Почувствах безсилие. Как щях да се изкатеря по стената, ако досега едва преодолях стълбите?
Внезапно изщракване се чу зад гърба ми. Пистолет. Но звукът не беше от вкарване на патрон в цевта. Беше по-мек, примесен с леко жужене. Лъчемет.
— Риз? — промълвих в мрака.
Жуженето утихна. Зад мен нещо се размърда.
— Текс!? — чу се изненадан отговор. Обърнах се бавно и видях Риз на крачка разстояние. Беше облечена в камуфлажен костюм, по колана висяха разни джаджи. Риз бе излязла за нощен набег, любимото ѝ занимание навън. В очите ѝ се четеше изненада, плюс сдържан гняв.
— Къде закъсняваш, цяла нощ те чаках! — изфуча Риз. — Вече мислех, че няма да дойдеш!
— Нещата не минаха по план.
— Я не на мен… — тя млъкна, щом видя Ларл. — Велики космосе, Текс, какво е станало? Кой е този?
— Името му е Ларл. Той е мой партньор при по-сериозните поръчки. Нуждае се от убежище.
Риз изглеждаше притеснена. Тя хвърли един поглед към нещо в тъмнината, после пак към падналия найт. Колебаеше се.
— Не мога — каза тя.
— Риз, моля те. Той умира. Няма къде другаде да отида.
— Добре — тихо отговори тя. — Но само защото ме спаси, Текс. Услуга за услуга.
— Дадено — съгласих се горчиво. Оттук нататък губех предимството си пред нея. Още едно сътрудничество поставено на равни начала. А аз вече трудно се оправях, без балансът да е наклонен в моя полза.
Риз кимна неохотно и се запъти към привидна купчина боклуци. Тя разрови нещо из тях и рече:
— Това не си го видял и няма да го ползваш. — Купчината боклуци изшумоляха и измежду тях се разкри малък асансьор. — Хайде, вкарай го вътре.
Вдишах дълбоко и подхванах Ларл. Издърпах го в асансьора и Риз влезе подир мен. Имаше три бутона. Тя натисна най-горния и асансьора тръгна нагоре. Минаха десетина секунди и движението спря. Вратите се разтвориха, Риз излезе, аз отново мъчно хванах Ларл и я последвах. Тя прекоси общото помещение, пълно с машинарии и влезе в друга стая, смесица между склад и лазарет.
Аз проснах Ларл на ниския нар, играеш ролята на маса за манипулации и се обърнах към чакащата Риз:
— Трябва ми осветление, превръзки, някакъв дезинфектант и инструменти. Бързо, загубил е много кръв.
Риз, уплашена от състоянието на Ларл, което на светлина изглеждаше доста критично, припряно се разтършува из шкафовете. Аз грабнах един нож, мотаещ се наблизо. Заех се да разпарям дрехите на Ларл. Ако оцелееше, нямаше да ми го прости. Но животът му в момента бе под въпрос. Метнах шапката и шлифера си, заедно с оръжейния колан. Погледнах първо раната на крака, която беше по-зле. Отпуснах леко турникета. Нищо. Отпуснах още малко. Кръв потече от разкъсаната плът. Зле, но за щастие не е феморалната артерия. Иначе щеше да е мъртъв.
— Къде са инструментите! — подвикнах към Риз. Тя задъхано стовари до мен купчина шишета, стъкленици, аптечки и други пособия. Аз грабнах парче марля и го напоих обилно с дезинфектант. Зачистих раната, внимавайки да не трия твърде силно. Риз ме наблюдаваше притеснена. След раната забърсах ръцете си колкото можах и захвърлих марлята. Затършувах из запасите. Не бях сбъркал — Риз имаше отлична екипировка. Извадих полеви хирургически лазер. Погледнах батерията — щеше да стигне. Внимателно разтворих раната и клампирах артерията. Започна се.