Оставаше само една възможност.
Щабквартирата на Дипломатическия корпус изплува на хоризонта. Беше доста запазена постройка. Имаше масивна пирамидална форма, изградена от стоманен скелет и стъклени панели от полимерни нишки. Затова още ги имаше. Просторният площад около сградата беше реставриран, чист и спретнат. Отделни удобства като бар, стрелбище, малък пазар, жилищни сгради, обществена баня и гарнизонни помещения бяха разхвърляни по периферията. Бойци на Черните орли сновяха наоколо. Тъмните им бронирани униформи внушаваха респект. Носеха автомати. Аз сведох глава и забързано се запътих към щабквартирата.
На входа имаше двама постови. Щом наближих, единият вдигна автомата и викна:
— Достъпът е разрешен само за членове.
Спрях. Все така свел глава, му рекох изпод шапката си:
— Аз имам среща — бръкнах в джоба си. Извадих десет кредита и ги подхвърлих на постовия. — Кабинет 103. Кажете, че джентълменът с шлифера е тук. Те знаят кого да очакват.
Той прибра кредитите и изчезна вътре. Другият остана, наблюдавайки ме напрегнато, стиснал автомата. Не беше най-големият подкуп, който биха получили, но не бе и малък. След около три минути, постовият излезе отново.
— Влизай — кисело процеди той.
Аз леко повдигнах глава, колкото да покажа превъзходство. Бутнах двойната врата и се озовах в грамаден, осветен атриум. Хладен въздух внезапно блъсна лицето ми и изтри избилата пот, с която толкова бях свикнал. Истински климатик. Поех филтрирания бриз с наслада. Тъпите тарикати определено си живееха добре.
Дори имаха работещи асансьори. От много време не се бях катерил, без да ползвам краката си. Почувствах се освежен, въпреки липсата на сън. Етажът беше пуст. От опит знаех, че тук не обичат да стават рано, което ми беше от полза. Кабинет 103 бе точно зад ъгъла. Почуках и влязох, без да чакам. Какво да кажа, навик ми е.
Вътре кабинетът приличаше на всичко друго, но не и на нормален офис. Беше смесица от нещо като будоар, хижа и луксозен апартамент. В дъното имаше голямо двойно легло с мека постеля и истински кадифени завивки. Встрани бяха отделени лежан, килим и изкуствена камина, затрупани с дребни предмети, формиращи малък кът за атмосфера. До остъклената външна стена имаше стандартно бюро в модерен стил в комплект със стол, чието присъствие придаваше силен контраст на остатъка от кабинета. Отсреща, напълно разкъсвайки декоративния стил в трета посока, се мъдреше малък шадраван с купчина саксии с фикуси, придружавани от чифт прегради за преобличане с хартиени паравани, изрисувани във флорални мотиви. Шадраванът тихо ромолеше. До него полупрозрачна врата водеше към банята. Знаех, защото бях идвал тук.
Доста пъти.
— Текс Кърк — измърка познат глас.
Тя седеше на ръба на шадравана. Нейната пищна, тъмна снага се изправи с лекота и грация. Аз никога не преставах да ѝ се наслаждавам.
— Лидия — отвърнах аз, вдигайки погледа си.
Тя се засмя. Въпреки годините си, беше красива и досега. Но чарът и сексапилът винаги са били предимно в гласа ѝ. Гърлени и меки, нейните думи омагьосваха.
— Моят джентълмен в шлифер — нейният приятен смях отново се разнесе. Едрите ѝ гърди се заклатиха и тя се приведе, за да я огледам. Знаеше, че щях да се възползвам. Беше облечена в лека памучна рокля, която въпреки обикновената си кройка изглеждаше зашеметяващо.
Леко и плавно, тя се приближи. Лицето ѝ се озова на сантиметри от взора ми. Усетих дъха ѝ, влажен и жизнен. Устните ѝ внезапно се впиха в моите. Аз горещо отвърнах и я стиснах в прегръдката си. В процеса на тази страст, аз проследих нейните чувствени извивки с ръцете си.
Някои спомени остават дълго.
Пламенният миг премина и ние се разделихме. Лидия леко се нацупи и рече:
— Текс, защо не си сложиш псевдоорганична протеза най-сетне? Сегашната плаши и те загрозява.
— Ли, в моя занаят често ми се налага да сплашвам разни отрепки, защото патроните са скъпи. — Аз се ухилих. — Пък и да си грозен се брои за бонус.
— Вярно е — подхвърли Лидия през рамо. Тя отиде до минибара, намиращ се между леглото и шадравана. — И все пак повече те харесвах, когато беше „естествен“. Нещо за пиене?
Аз си спомних за рома, плискащ в стомаха ми. Май искаше компания.
— Дай нещо чисто и твърдо — отговорих. — Аз също си се харесвах преди. Сега може да ми е помръкнала красотата леко, но пък мога да се похваля, че имам хромирано покритие.
Тя се засмя и се зае да налива питиетата. Беше ми връстница, но за разлика от мен изглеждаше далеч по-млада. За годините си имаше впечатляващо тяло, което малко мъже биха подминали, дори да знаеха възрастта ѝ. Навремето я бях срещнал тук, на Граничните светове. Бяхме страхотна двойка, но Войната развали всичко. Преди тя работеше като корпоративен мениджър в местен филиал. Уменията и… ахъм, даденостите ѝ лесно я бяха уредили в редиците на Дипломатическия корпус. Тук тя не се занимаваше съвсем с управление, но не се оплакваше. Докато бях по-млад имахме някои доста бурни нощи между тези стени.