Взех решение.
— За какво съм ви необходим? — рекох бавно, гледайки Симънс в очите.
Той доволно се облегна на стола си. Ръката му бръкна в джоба и извади малка кърпичка, с която се зае да бърше очилата си.
— Чували ли сте Легендата за последния ординарец, стелар Кърк?
— Да — намръщих се леко.
— Добре — каза Симънс. — Какво точно знаете за нея?
— Разни неща — отговорих уклончиво. — По принцип не съм почитател на измишльотините. Знам само ядрото на преданието.
Симънс замислено кимна. Спря да чисти очилата си и отново ги намести на малкия си клюнест нос. От другия си джоб извади втори чифт оптика и се зае да бърше и нея. Ама че тип. Кой може да си позволи да ходи с два чифта очила?
— Приемаме, че знаете важните части от легендата. Това има пряко отношение към деликатната ситуация, в която се намирам. Сега да пристъпим към причината, поради която се нуждая от уменията ви, стелар Кърк. Познавате ли Червената банда?
— Че как не — изсумтях. — Те тероризират половината от Каналджийския сектор, правейки се на местните шерифи. Спречквал съм се два-три пъти с тях, но нищо сериозно.
Симънс леко се приведе.
— Те разполагат с откраднатия обект, който вие трябва да върнете.
— И какъв точно е този обект?
— Компютър.
Аз се ухилих.
— Червената банда с компютър? Сигурно вече е продаден.
— Точно обратното — продължи спокойно Симънс. — Те са били наети да го вземат. Сега трябва да го предадат на поръчителя си.
— Защо вече не са го предали?
— Има и други, които търсят компютъра.
Това привлече вниманието ми.
— Кой още?
Симънс направи пауза.
— Това е уловката — отговори той след малко. — Местният гарнизон също търси компютъра.
— Имаш предвид окупаторите?! — изскърцах със зъби. — По рекстразите! Какво се очаква от мен да направя?
— Искам да вземете компютъра от Червената банда — рече Симънс. — Трябва да стане колкото се може по-скоро. Може би вече е твърде късно. Но ако побързате, би трябвало да го намерите.
Изгледах Симънс продължително.
— Да се изправя срещу Червените и да открадна компютър, търсен от окупаторите? — изсмях се горчиво. — Ако не бяха тия две хиляди кредита и пропускът за Черния пазар, нямаше и в съня си да помисля подобно нещо. Вече обаче приех. Смятай го за свършено. Знаеш ли къде е компютърът?
— Знам само, че е в ръцете на Червената банда.
Аз изсъсках кисело:
— В такъв случай, разговорът ни приключи.
Изправих се, Симънс също. Попитах го:
— Кога ще ми дадеш аванса?
— Утре в кантората ви.
Кимнах.
— Как ще поддържаме връзка?
— Имам начини — отвърна Симънс многозначително.
Намръщих се. Разглобих пълнителя на пистолета и извадих патроните му. Новички. Хубави патрони, но не ставаха за моята ютия. Няма значение, пак ще падне сухо. Отброих половината и ги връчих на Симънс, заедно с разглобения пистолет и пълнител. Той недоволно ме изгледа.
— Защо ми взехте патроните?
— Обезщетение за късното посещение. И задето насочи патлака в грешната посока.
Симънс примирено взе оръжието и го сглоби. Внимавах да не го тикне пак пред мутрата ми и набързо го изпъдих от апартамента. Заключих, подпрях вратата с лежана и духнах свещта. Легнах на матрака и вперих поглед в тавана. Подир минута заспах отново.
Сънувах един свят, лишен от страдание и мъка.
3
Зеленикаво, мъгливо сияние озари стените. Подир минути пламтящ ореол се прокрадна на хоризонта, сякаш погнусен от порутения пейзаж. Утрото настъпи.
Станах с кисела физиономия от матрака. Нищо ново. Поредният ден за живеене. Ако на това му се вика живот.
Бърза гимнастика. Лицеви опори, коремни преси, вместо лост — касата на вратата. След това се качих на покрива на блока. Отправих взор към безкрайното опустошение. Гъсти, гибелни облаци дим от Индустриалния сектор. Помръкнал блясък и бивше величие от Северния сектор. Отломки и колиби на юг при Лагера. Шизофренични цветове, искряща зеленикавосиня, лигава патина и нейде мутирали обитатели в Западните планини, познати някога като Сардоновите планини. Гледах. Мълчах. Затворих очи. Не мислех. Отворих отново очи. За пореден път нищо. Проклинах тихо и слязох обратно долу.
В кухнята проверих сандъка с провизии. Три картофа, смляно смесено нишесте и малко масло от джагръф. Адекватен калориен прием, без твърде голямо разхищение. Смесих нишестето с маслото и добавих малко замърсена вода. Седнах на изкорубената маса и изядох закуската си. С пешкира в ъгъла забърсах остатъците от маслото, да не гранясват и бутнах посудата обратно в сандъка. Отворих шкафа под ръждясалия умивалник и извадих леген с вода, заедно със стара прокъсана кърпа. Поставих легена на разчистената маса и взех да се мия. Сапун не бях виждал от години, но не исках да се мърлям повече отколкото трябва. Търках усърдно в продължение на петнайсетина минути. Почувствах леко освежаване. Водата обаче беше за смяна.