Аз прекратих тези срещи. Понякога съжалявах, но идваше период, в който човек трябваше да пести сили всячески. Дори от удоволствия.
Лидия се обърна и ми подаде чаша, пълна със зеленикава течност. Изражението ѝ беше дяволито.
— Какво е това? — попитах аз. Изгледах питието леко подозрително.
— Абсент, контрабанден — отвърна тя. — Чист и твърд — добави усмихнато.
— Бива — рекох и отпих голяма глътка. Тръпчив, леко кисел вкус като вълна заля устата ми и подпали гърлото ми. Спускайки се към стомаха, топлото усещане разцъфна в цялостна свежест с лек ментов привкус. Ромът се втурна да посрещне новодошлия.
Брей.
Седнахме на лежана срещу камината. Известно време пихме в мълчание. Лидия търпеливо чакаше, защото знаеше, че вече идвах само в търсене на информация или помощ. Тя беше приела тежко емоционалната ни раздяла. Понякога аз се утешавах като си напомнях, че съм не по-малко натъжен от нея, но някак си не се получаваше. Аз бях виновен и точка. Макар че никога нямаше да си го призная, имах възможността да направя така, че с малки компромиси аз и Лидия да бяхме останали заедно завинаги. Обаче дали заради глупост или някакъв криворазбран идеал, аз отхвърлих това. И причиних страдание. На мен и на нея. Но въпреки всичко, Лидия успя да ми прости и да ме разбере. Което само показваше каква огромна благословия от Космоса бях пропилял.
Седях на лежана, пиех питието си и отдъхвах от снощните премеждия. Алкохолът напомни за болките в тялото ми от побоя. Предпазните плочи на шлифера бяха омекотили професионализма на Сакото и Ревера. Без тях сигурно още щях да лежа в несвяст.
— Какво знаеш за нападението над окупаторския конвой? — Пресуших чашата си и я оставих на съседната масичка.
— Какво нападение? — попита Лидия. Гледаше ме право в очите, но за миг нещо трепна в нея.
— Стига, Ли, много добре знаеш за какво говоря — уморено процедих аз. — Ако нещо се е случило, Дипломатическият корпус знае. Нали информацията е вашата специалност.
— Вярно, но за всяко знание се заплаща — отговори уклончиво тя.
— Ли, моля те, не си играй с мен сега. Знам, че мога да разчитам на теб. Важно е.
— Именно. Твърде важно, за да го споделям, с когото и да е. Дори с теб, Текс.
— Слушай. Получих поръчка. Голяма поръчка. Бяха готови да подхвърлят две хиляди кредита в скута ми, ей така. Сигурен съм, че ме наемаше някой от Северния сектор. Всичко обаче се прецака. — Аз направих пауза. Реших, че от Лидия нямам какво да крия. — Поръчителят ми е мъртъв. Трябваше да му занеса един глупав компютър, с някаква си информация на него.
— Каква информация? — попита Лидия напрегнато.
— Не знам точно — признах си аз. — Обаче още на следващата вечер навсякъде започнаха да летят куршуми. По рекстразите, Лидия, нападнаха ме окупатори!
— Нима? — учудено повдигна вежди Лидия. — Защо?
— Там е проблемът. Уловката за поръчката беше, че и окупаторите са по следите на компютъра. А те ме атакуваха още преди да направя своя ход.
Лидия замислено отпи от своята чаша.
— Интересно… И поръчителят ти не каза нищо друго относно поръчката?
— На практика да. Единствено поради някаква причина ми подхвърли нещо за Легендата за Последния ординарец.
— Легендата за Последния ординарец ли каза? — развълнувано ме прекъсна Лидия.
— Да. Какво толкова всички се прехласвате по тая легенда? — попитах аз кисело.
Лидия не отговори. Само поклати глава.
— Ти никога не си разбирал.
— Интересно, получавам подобен отговор за втори път в рамките на денонощието.
— Правилно са ти го казали първия път.
Аз изсумтях.
— Добре, щом толкова не разбирам, ще ми обясниш ли?
Лидия се усмихна лукаво и ме изгледа изпод вежди.
— Спомни си легендата.
Аз пак изсумтях, вече раздразнен.
— А намери ли компютъра? — внимателно попита Лидия.
Аз се взрях изпитателно в нея. Въпросът ѝ беше изненадващ. След малко бавно поклатих глава.
— Не. Нито имам идея къде може да е. — Хрумна ми мисъл. — Ти защо питаш?
— Аз… Знаеш ли, че има награда за главата ти?
Тонът ми моментално стана предпазлив.
— Наясно съм… със ситуацията.
— Грешиш. Всички големи играчи вече знаят за теб. Всички мислят, че у теб е и компютърът. Мислят, че ти си го откраднал от окупаторите — добави Лидия бързо. Твърде бързо.