След известно разстояние, Марк се намъкна в кабината при водача и раздаде заповеди. Малко по-късно бронетранспортьорът спря. Бойците заредиха оръжията си и излязоха. Аз чинно ги последвах, отпаднал и уморен. Марк също слезе и рече:
— Добре, момчета, джугана остава тук — той посочи с палец към машината. — Лагерът на лошите е ей там в южна посока, на около километър-два. Вие двамата оставате тук да пазите, докато се върнем. Ей, я без мрънкане! Екшънът никога не свършва, така че опичайте си акъла и изпълнявайте заповедите!
След тези думи, Марк ни поведе в лабиринта от срутените сгради на Каналджийския сектор. Вечерният здрач се спусна над нас, превръщайки ни в прокрадващи се сенки насред оскъдната светлина. Аз внимателно се оглеждах, стараейки се да запомня маршрута. Бях дебнал из Каналджийския сектор двеста години и все още не го бях обходил целия. Мястото бе плетеница от затрупани улици, бетонни зъбери и подземни тунели, често леговища на мутирали зверове, които само Великият космос знаеше как оцеляват. Секторът бе получил името си заради откритите изкопни канали, кръстосващи на равни интервали пресечките, по които понякога течеше гъста сиво-зеленикава тиня. Друг кръстник беше обширната водопроводно отводнителна система, обхващаща масивни водни кули, подземни станции и пречиствателни депа. Предполагах, че изобилието на вода, макар замърсена, бе привлякло по-голямата част от фауната. Всезнайковците по кръчмите много обичаха да спорят дали преди Войната Каналджийският сектор е бил водоизточникът на града, или мащабен корпоративен завод за химикали. Аз не си спомнях. Странно.
След около петнайсет минути попаднахме на лагера на Търговския съюз. Притаени в търбуха на катастрофирал звездолет, ние разгледахме терена. Не беше нещо особено. Стари коли, купчини бетон и парчета ламарина бяха натрупани, образувайки малка укрепена зона. Имаше малко бодлива тел за цвят. Самоделни наблюдателници стърчаха в два от краищата на лагера. За разлика от Червената банда, тукашните постови си вършеха работата адекватно. Имаше много въоръжени мъже, но не видях никой, който да прилича на търговец. Хм. Много ясно. Бойците бяха без униформи, обаче дори в здрача можех да видя малката емблема на лявото рамо. Това бяха…
— Ескадрилата — прошепна Марк. — Тия нещастници ще се бият за всеки, който им тикне кредити. Продажници — процеди презрително бившият наемник. — Добре, ето какъв е планът. Лагерът не е твърде укрепен, но е с добра позиция. Ще ни е нужно предимство. Ти, ти и ти, качете се ей там — Марк посочи бетонния баир встрани от нас, остатък от миналото. После извади чифт радиостанции и подаде едната. — Вземи. Когато дам заповед, полейте ги хубавичко с куршуми, а ние ще им подпалим задника отблизо. Т’ва е. Хайде, движение!
Излязохме от прикритието си и се запромъквахме към лагера. Тримата бойци, изпратени от Марк, заеха позиция на баира. Ние също се приближихме максимално. Марк включи радиостанцията и каза:
— Сега! — И заедно с думата хвърли граната към лагера.
Тя избухна едновременно с картечните залпове от баира. В лагера настъпи хаос. Ние щурмувахме през тези няколко секунди. Ескадрилата бързо се съвзе и отвърна на огъня. Бойците на Марк обаче ги притиснаха в кръстосан огън. Самият Марк, вдигна тежката си плазмохвъргачка и стреля. Оръжието изжужа басово. Ярки, като малки слънца, снаряди изхвърчаха от дулото. Сблъсъкът на свръхгорещата плазма с всичко бе унищожителен. Бойците моментално изгаряха и телата им се разтапяха. Отломки и ламаринени панели се изпаряваха при допир. Самата земя се превръщаше в малък, обгорен кратер там, където плазмата попадаше при пропуск. Наред с жуженето на плазмохвъргачката, трясъкът на Керковете пригласяше, покосявайки всичко живо. Аз самият изчаквах кибер-окото ми да прихване целта и стрелях спорадично. Пестях си патроните, защото ми бяха дали само един пълнител. Пък и моето участие изглежда не беше от особено значение. Вражески куршум уцели един от бойците на Марк, но той само падна по гръб, преди да се изправи отново. Спор няма, добре бяха екипирани за този рейд. Твърде добре. Какво бяха откраднали Търговският съюз, по рекстразите?
Ескадрилата ни превъзхождаше числено. Но сред тях бронираните бойци бяха рядкост, а въоръжението им като цяло не бе слабо мощно, обаче не можеше да се сравнява с нашите пушкала. Докато от баира не спираха да сипят куршуми по тях, ние обкръжихме оцелелите и им пресякохме пътя за отстъпление. Накрая и последният наемник престана да се отбранява, след като половин дузина откоса буквално го разкъсаха. Не че се биеше до смърт. Просто всичко стана твърде бързо, за да се предаде.