Един от падналите се оказа жив. Той агонизираше, протегнал ръка нагоре за помощ, която нямаше да дойде. Марк го огледа за секунда и премаза врата му с ботуша си, давайки това, което смяташе за бърза смърт. Нещастникът се разтърси за последно и умря. Марк подритна един маломощен лъчемет.
— Хубави железа. Обаче не сме тук, за да грабваме всичко като преровители. Може би на връщане… — Той вдигна радиостанцията: — Ало, момчета, хайде слизайте бърже! Купонът свърши.
— Засега — промърморих аз.
— Шефе, ’ма тук нема нищо! — възкликна единият от едрите мъжаги. После додаде уплашено: — Тия са слезли долу!
— Я пак? — вдигна навъсено вежди Марк. Боецът му посочи един малък бункер, вероятно стар сервизен тунел. Входът тъмнееше към дълбините на Каналджийския сектор.
Марк изпсува.
— Рекстразите го взели! Момчета, имаме проблем! Я се съберете тука!
Отрядът го наобиколи.
— Слушайте сега, ще трябва да слизаме. Ей, ей, ЕЙ, я без мрънкане! Не сте нек’ви деца! За к’во са ви тия ютии, а? Нали трябва да докажете, че ги заслужавате! Хайде сега, стягайте се и си опичайте акъла!
Но въпреки резките му думи, всички останаха неспокойни. Аз напълно ги разбирах. Беше ми се случвало да слизам в подземните нива на Каналджийския сектор и от първа ръка знаех какъв ужас е там долу. Единствената причина и аз да не се разтреперя бе умората и чувството ми за професионализъм.
Марк ме видя и реши да се възползва:
— Ей, Текс, я им покажи на тия дрисльовци как се прави! Ти си печен. — Той ме погледна очаквателно. Аз проклинах наум. Стиснах здраво Керка и пристъпих в тъмнината на бункера.
Заслизах бавно и внимателно. Кибер-окото превключи на нощен режим. Видях множество тръби, клапани и кабели. Вървях по метални гофрирани стъпала, които дрънчаха изпод ботушите ми. Чух как останалите ме последваха. Марк постави длан на рамото ми, да покаже, че е след мен. Аз кимнах и продължих да се спускам. Отзад защракаха фенерчета. Техните лъчи пробягаха по стените. Кибер-окото се позатрудни да компенсира постоянно променящия се контраст, но не пречеше чак толкова. След около двадесет метра се озовахме в широко сервизно помещение е вертикална шахта. Някога в нея е имало асансьор, но сега бяха останали само аварийните стълби. Надникнах над ръба. Потръпнах леко и се обърнах. Бойците не бяха уплашени, но движенията им издаваха напрежение. Аз изсумтях и преметнах автомата през рамо. Демонстративно хванах студената стълба и се спуснах надолу. Докато никой не гледаше, тайно избърсах избилата пот по челото ми.
Шахтата бе част от огромен подземен хангар. От тавана до пода имаше поне двадесет метра височина. В тъмните му дебри си личаха различни отломки и остатъци от машинарии, дебело покрити е ръжда и тиня от кондензат. Тунели водеха навътре в подземието, някои достатъчно големи за превозни средства. Проядени тръби капеха своят токсичен гнилоч, който някога може и да е бил питейна вода, а може би не. Ехото от нашето слизане кънтеше самотно по напуканите бетонни стени. Ако имаше някой тук долу, вече знаеше, че идваме.
Аз мразех да съм начело в такива ситуации. Последните няколко метра се пуснах от стълбата. Паднах тежко, с глухо тупване. Стиснах Керка в ръцете си и се притаих сред купчина отломки, оглеждайки се внимателно. Нищо.
Марк и неговите бойци след секунди също бяха долу и нащрек. Бившият наемник сложи пръст пред устните си и ни даде знак да вървим. По принцип нямаше смисъл да се крием заради фенерчетата, но ехото можеше на километри да издаде присъствието ни.
Тунелът вдясно изглеждаше най-скоро използван. Ние тръгнахме по него. За наша изненада, не след дълго той свърши насред затрупан участък от срутване. Встрани, обаче, някой бе издълбал бетона, разкривайки малка ниша, която водеше до отточен канал с люк. Марк махна и двама бойци внимателно вдигнаха люка. Отвътре се процеди слаба светлина. Изглежда, това беше мястото. Аз отново бях начело. Прехвърлих крак над бетонния ръб и скочих. Падането бе около два метра. Озовах се в добре осветен — като за канализация — отводнителен тунел със скосени ъгли, от онези, които преди Войната наричаха „магистрален канал“, заради огромните размери.
И тогава се почна.