Прибрах легена и се отпуснах на матрака в спалнята, докато изсъхна. Мислех за парите на Вал Симънс и задачата, която щях да изпълня за тях. С Червената банда имах опит. Но никога преди не се бях спречквал с окупаторите. Тоест, никога целенасочено. Станах и отключих гардероба. Време беше да излизам. Извадих някога здравите, но все още доста устойчиви поликарбонови панталони; ботушите, единствената оцеляла част от старата ми военна униформа; микрофибралната риза, която действа и като последна преграда срещу неприятелските нараняващи пособия; дългият до глезените ретро шлифер в убито кафяво, подплатен с бронирани плочи; и финалния щрих за репутацията на моя външен вид — широката автентична федора, два тона по-светла от шлифера — моят талисман, без който излизам само до бара. Накрая окачих колана с персоналното ми оръжие — револвер NOAE „Каракуда“, калибър .50, десетзаряден.
Готов бях за поредния ден. Ден за оцеляване.
Заключих и излязох. Долу пред блока се огледах, преди да си подам физиономията навън. Навик. Поех по пустите, вонящи улици. Наоколо унилите скелети на постройките ми се зъбеха. Липсата на живот беше измамна в Каналджийския сектор. Той бъкаше от него. Но обитателите му обичаха да дебнат жертвите си. Сканирах с кибер окото си пресечките. Малко по-нататък два джагръфа се спотайваха в развалините. Отдолу, в канализацията, огромен онозавър дремеше в шахтите. Свих по улицата. Живеех в покрайнините и бях единствен от местните, който излиза толкова рано. Останалите предпочитаха да изчакат пладне, за да са сигурни, че хищната фауна се е върнала по своите тъмни леговища, преди отново да се появи на следващата нощ. След още известно вървене попаднах на двама от Червената банда — шляеха се безцелно, търсейки боклуци в една задънена пресечка. Клатеха се и говореха високо. Пияни. Или друсани. Все тая. Червените им якета, символ на тяхното членство, се говореше, че се топят в кръв, докато получат дълбоко алено ръждивия си цвят. Всякаква кръв. Дори моята, ако оплесках нещата идните дни.
Постепенно улиците станаха по-утъпкани, а сградите изглеждаха обитаеми. Появиха се случайни нещастници, всеки забързан към своето ежедневие, мислещ за своето оцеляване. Минувачите бяха предимно хора. Рядко обаче можеха и да се срещнат другорасови пришълци — вориони, дразаври, найти и още шепа извънводни. Колонията, подобно на повечето Гранични светове отпреди окупацията, представляваше слабо омесен калейдоскоп от хомо сапиенси и други представители на разумния живот. Аз вървях с равномерна крачка. Внимателно следях изпод периферията на шапката си преминаващите. Опит за грабеж нямаше да е прецедент. Нямаше да е с оръжие, обаче. Патроните бяха станали твърде редки и скъпи. Да ме застрелят, означава да ме застрелят с пари — което не е невъзможно. Но засега не съм ядосвал големите играчи, които могат да си го позволят. В джоба си бях взел патроните на Симънс и няколко други неща, с които смятах да направя размяна.
Най-накрая достигнах мястото в града, където разрухата отстъпваше и на нейно място се появяваше опит за възстановяване — Центъра. Сборният пункт на целия град и едно от малкото места, където думата „цивилизация“ можеше да бъде употребявана без насмешка. Центърът беше поле за действие на всякакви организации и индивиди, през Търговския съюз, Църквата на върховния стоицизъм и Обединените строители до Арсенала на демокрацията, Ордена на първата вяра, Дипломатическия корпус и много други. Пълен контрол над Центъра имаха Черните орли. Неформално те бяха просто изнудвачи с картечници. Официално представляваха „реда и закона“ на Центъра и на всички сектори, освен на Северния. Скапани шизофреници. Може и да спасяваха случайния заблуден идиот от лапите на онозавъра или Червената банда само за да го одрусат на следващия ден. Те бяха толкова полицаи, колкото поредните мародери.
Центърът беше дом и на Базара. На Базара човек може да си вземе повечето неща, необходими за ежедневно оцеляване: съмнителна храна, замърсена вода, неприлично скъпи нискокачествени лекарства, зле сглобени хладни оръжия и, ако е голям късметлия — почти напълно счупено огнестрелно оръжие. Дрехи и други пособия от не първа необходимост също бяха достъпни в същото превъзходно състояние.