Особено десет изстрела в главата.
Кибер-окото прихвана целта. С едната ръка вдигнах револвера, а другата поставих над петлето.
Направих вентилаторен обстрел.
За три секунди изпразних целия барабан. Ефектът бе поразяващ. Още при първото попадение рекстразът се олюля. Аз веднага коригирах прицела си, воден от кибер-окото. Две, три, четири. Рекстразът задавено изрева нещо, което потъна в шумотевицата. Пет, шест, седем. Картечницата в ръцете му спря да се върти и той залитна напред.
Осем, девет, десет. Вече лежеше на пода, когато го застигнаха.
Дразавърът внезапно остана сам, с половин дузина дула, насочени към него от различни посоки.
Което беше грешка.
Трябваше да стреляме веднага. Пришълецът вдигна ръце. Невидим поток енергия се завъртя като циклон в помещението и ни засмука. Аз се залових здраво за един пилон, но шапката ми отлетя и се видях принуден да се втурна след нея.
Понякога съм глупак.
Дразавърът направи рязък жест и циклонът избухна, разби барикадата зад нас и ни изхвърли обратно в мокрия магистрален канал. Аз паднах върху твърдия бетон и си изкарах въздуха. Зрението ми притъмня. Опитах се да помръдна, но крайниците не ме слушаха. Стонове се разнесоха около мен. Оцелелите от отряда на Марк също го бяха отнесли зле.
За да бъде всичко максимално прецакано, от тъмните дебри на канала изтътна оглушителен рев.
Онозавър.
Типично.
Беше по-близо, отколкото очаквах. Сред облак останки и бетонен прах, онозавърът се озова в канала, изкъртвайки недостатъчно широк тунел, през който бе дошъл. Бойците на Марк крещяха и викаха, и започнаха да обстрелват чудовището. Онозавърът гневно размята гигантската си глава и предни лапи, разхвърляйки бойците наоколо.
Марк също беше сред тях. Плазмохвъргачката му бе изтръгната от ударните вълни и сега той стискаше в ръцете си пистолет. Движенията му бяха бързи и ловки. Той дебнеше онозавъра като опитен ловец, отбягвайки мятащото се тяло на чудовището и чакаше сгоден момент за контраатака. Беше твърде зает, за да забележи как дразавърът насочи дланта си към него.
— Не!!! — извиках аз. Марк се извърна, дразавърът също. Неочакван прилив на сила ме заля и без да се усетя, автоматът вече бе в ръцете ми, тресящ и стрелящ.
И пропусна.
Куршумите летяха право към пришълеца. Но на метър преди целта, те биваха безобидно отклонявани встрани. Дразавърът прилагаше някакво усилие, с което успяваше да отблъсне свръхзвукови снаряди.
Пълнителят ми свърши. Ударникът сухо изщрака. Аз невярващо го натиснах още един път. Щрак. Щрак. Щрак.
Дразавърът се озъби зловещо. Май минаваше за неговата версия на ухилване. Той призова огнено кълбо в дланта си и понечи да го запрати към мен. Аз обаче нямаше да му се дам лесно. Хвърлих бързо автомата, правейки прецизен пирует. Оръжието полетя устремно към дразавъра, който се отдръпна. Той обаче изобщо не бе очаквал револвера, който също захвърлих с привидно безсмисленото движение. Револверът се завъртя около оста си като грамаден двукилограмов бумеранг и се стовари право между очите на дразавъра.
Той изсъска от болка. Аз го изгледах презрително и метнах поглед към Марк. Бившият наемник беше останал сам. Той бе успял да се покатери върху онозавъра и се опитваше да го простреля в черепа. Трудна задача, с която моят револвер би могъл да се справи, но сега лежеше някъде в тинята, празен. Аз извърнах очи от епичната сцена и се фокусирах върху дразавъра, който се съвземаше.
Така значи. Куршуми не го ловят.
Да видим как ще отбегне юмруците.
Метнах шапката и шлифера върху близка купчина. След кратко колебание свалих и ризата. Марк, борейки се да се задържи върху онозавъра, ме видя и викна:
— К’во правиш!
— Същото като теб, ама с повече стил! — извиках аз в отговор и пристъпих към дразавъра. Кожата по торса ми беше закалена и деформирана от многобройни прострелвания, боеве и удари. Аз изпънах моите все още жилави, корави мускули. Изпуках кокалчетата на пръстите си и се засилих напред.
Щеше да е точно както в бара.
Знаех, че дразавърът е по-силен, по-едър и по-млад от мен. Дори при моите два века опит, не знаех дали щях да го надвия в двубой. Затова реших да не му оставя шанс да замахне.
Дясното ми кроше се стовари в челюстта му, секунда преди да блокира. Аз извъртях крака си високо, целейки петата в главата му с тройна комбинация. Той се наведе веднъж, два, три пъти. Трансформирайки устрема си, събрах длани и ги тласнах напред, към слънчевия му сплит. Дразавърът се дръпна назад. Аз приклекнах и направих подсечка. Той скочи, едновременно скъсявайки дистанцията, докато аз се изправях.