— Ами хайде.
Върнахме се в жилищния отсек. Отне ни известно усилие да изкатерим срутената вече барикада. Този път бяхме нащрек за изненади. Но изненади нямаше. И по-добре, защото в нашето състояние, бяхме ходещи мишени. Довършихме претърсването и открихме крадената стока. Едва ли нещо непредвидено вече щеше да се случи.
Понякога прибързвам със заключенията.
Контейнерът бе твърде малък, за да съдържа оръжия, както мислеше Марк. Имаше як катинар плюс ключалка, но наоколо се въргаляха доста самоделни инструменти за разбиване. След десетина минути бъхтене, катинарът и ключалката бяха потрошени.
Марк вдигна капака. Аз надникнах зад рамото му.
По рекстразите.
Вътре нямаше оръжия. Имаше компютър.
12
Аз и Марк недоумяващо се взирахме в тъмния, метален отблясък на компютъра. Изведнъж Марк въздъхна като човек, на който най-сетне му се изяснява нещо неясно и уморително.
— Значи туй било — рече той.
— Какъв, по рекстразите, е този компютър, Марк? — натъртих аз с тон, който изискваше обяснение. Въпреки това вече знаех отговора, така че ми бе все едно дали ще го чуя.
Марк се обърна и внимателно ме погледна.
— Съжалявам, Текс. Не мога да говоря за т’ва.
— Нека отгатна — казах с хладна усмивка. — Това е компютърът, който съдържа легендата за Последния ординарец, който Арсеналът на демокрацията е откраднал от окупаторския конвой на връщане от експедиция в Западните планини.
Марк замръзна втрещен.
— От ’де знаеш…
— Не знаех — рязко го прекъснах. — Само предполагах. Но благодаря, че ми потвърди. Колкото до компютъра, имам… имах поръчка да го намеря и доставя. Сега обаче, след като поръчителят ми е мъртъв, а за главата ми има награда от пет хиляди кредита, започвам да се чудя какво толкова съдържа тази проклета тенекия.
— Нямам представа — отговори Марк и хвърли поглед през рамо. — Мислех, че съм тук, за да върна откраднати оръжия.
— Лъжеш. Ти си важна клечка сред Арсенала, Марк. Погледни се само. Никой не би те изпратил за обикновен товар. Какво съдържа компютърът?
Марк се напрегна. Ръката му с пистолета трепна. Обмисляше дали да прибегне до насилие. Но моментът премина и той въздъхна.
— Добре. Ние го откраднахме от окупаторите. Аз лично участвах в пукотевицата. По рекстразите, май всеки участваше. Но истината ти казвам, не знам какво има вътре. Откакто гепихме проклетата машинария, целият ад на космоса се изсипа върху ни. Отслабени от атаката над конвоя, беше въпрос на време некоя друга организация да ни вземе плячката. Не знам що го направихме. Конвоят не носеше нищо друго, ако не броиш оръжията и техниката на охраната. Само компира. Тъй де, компютъра.
— Откъде разбрахте за конвоя и товара му?
— Не знам. Един ден просто събраха ’сички отряди в щабквартирата и ни казаха, че предстои най-големия рейд досега. Това беше горе-долу преди неколко дена. Може би десетница.
Аз се замислих. Нещо не се връзваше. Спомних си разговора със Симънс, за информацията, че компютърът е в ръцете на Червената банда. Реших да стрелям в тъмното.
— Какво общо имаше Червената банда с нападението над конвоя?
— Те ни помогнаха — учудено отговори Марк. — Бехме ги наели срещу солидна пачка кредити и пуцала. Но след рейда станаха алчни. Поискаха дял от плячката. Не разбираха, че тя немаше как да се раздели. Опитаха се да откраднат ком… компютъра. Избухна престрелка. Успяхме да прогоним тия кретени, но след тях веднага, сякаш с магия, цъфна Ескадрилата. Изгубихме много хора и бяхме принудени да изоставим плячката.
— Излиза, че Ескадрилата е работила за Търговския съюз — казах аз, поглеждайки компютъра.
— М-да.
— Но защо търговците или Арсеналът ще искат този компютър? По рекстразите, Марк, колко полудели са твоите шефове, че да ви изпратят срещу окупаторите?
Марк вдигна рамене.
— Де да знам. И аз им се чудя, Текс. Но туй не е повод да спра да си върша работата.
— И ето те сега тук, на мисия да атакуваш уж случайна база на Търговския съюз, информиран с погрешни сведения. И срещащ неочаквана съпротива — добавих аз посочвайки мъртвия рекстраз, проснат недалеч. — Не ти ли се струва малко странно?
Нашият разговор бе прекъснат от дълбокото бучене на реактивни двигатели горе на повърхността. Приглушена експлозия отекна из подземните нива. От тавана се посипа прах, примесена с парченца бетон.
Окупатори.
— Требва да се пръждосваме — каза Марк и понечи да се обърне.
— Не върши глупости — рекох аз, дръпвайки го назад. — Накъде според теб ще отидеш? Безброй идиоти са се загубвали в каналите на Каналджийския сектор. Да не говорим, какво ще стане, ако онозавър ни завари в сегашното ни състояние.