— Ей, на т’ва му викам парче — сподели той.
Придърпах един стол и се настаних удобно в главното помещение. Беше наистина хубав стол. От онези старите, в които някога са седели системните администратори. Нямах представа откъде Риз го бе намерила. Почти заспах. Беше толкова удобно. Марк междувременно се беше облегнал на стената и чакаше търпеливо.
Подир няколко минути Риз и Ларл се появиха. Ларл носеше само панталони. Превръзката му бе леко разместена, но беше нова. Той се движеше внимателно и със стоически прикрита болка, но не изглеждаше изтощен. Явно Риз добре се е грижила за него.
— Текс, казах ти да НЕ ползваш асансьора! — изфуча Риз. Тя носеше част от своя камуфлажен костюм, както и едно силно разсейващо горнище. — Какво ти дава право да нахълтваш тук ей така? И кой е този? — Тя посочи Марк.
— Риз, запознай се с Марк, оръжеен майстор от Арсенала на демокрацията. Марк, това е Риз, компютърната експертка, за която ти казах. — В тона си вкарах равни дози тържественост, хумор и официалност. Получи се точно както исках.
— Ами аз? — попита обидено Ларл. Тонът му беше твърде сух, за да прозвучи с обичайната ледена нотка.
— О, да, как можах да забравя — шеговито добавих. — Ларл, запознай се с Марк. Марк, запознай се Ларл. Пожелавам ви много да се обичате. — Аз се изхилих, Марк също. Ларл се озъби.
— Все още не си казал за какво си дошъл — сърдито се обади Риз.
Аз отново станах сериозен. Взех компютъра от Марк. Вдигнах го пред очите ѝ:
— Това. — Плъзнах компютъра по близката маса в нейна посока. Тя се приближи машинално към него. Очите ѝ блеснаха.
— Твоят Ординарец е вътре. Или поне така мисля — добавих аз. Риз изненадано ме погледна и затаи дъх.
— Наистина ли? — попита тя.
— Доколкото знам, това е компютърът, който търсеше Симънс. Както и всеки друг в този град, изглежда. Не знам какво има вътре, но във всеки случай е достатъчно ценно, за да има парола. Трябва ми твоята помощ, за да се справя.
Риз засия. Тя грабна компютъра като гладен онозавър и рече:
— Ще видя какво мога да направя. — Дразавърката отнесе компютъра до едно бюро и започна да вади всякакви инструменти и датчици. Аз, Марк и Ларл я гледахме с интерес. Погледнах към Ларл. Куцаше силно и тайно кривеше муцуната си от болка, но се държеше.
— Радвам се, че прескочи трапа — казах му с неутрален тон.
— Да. Предполагам, че трябва да ти благодаря — кимна ми той в отговор.
Аз изсумтях.
— Но си ми съсипал дрехите — продължи Ларл.
— Е, сигурно ще успееш да си покриеш разходите.
— Да, така е — подхвърли найтът безпристрастно. — Искам половината от аванса.
— Моля? — не разбрах аз.
— Авансът — натърти Ларл. — За поръчката. Знам, че не си приел такава тлъста сделка без предварително плащане.
— Частично — признах аз.
— Половината — отсече Ларл.
Аз го погледнах. Поведението на найта бе все така резервирано, но имаше нещо различно. Сякаш някакво невидимо острие бе прибрано. В тона му липсваше обичайната жлъч. Ларл отвърна на погледа ми.
По рекстразите, той беше наистина благодарен, че съм му спасил живота.
Прозрението ме зашемети. Леле. Някаква тъничка, уязвима струна в мен затрептя с безшумна нота. Не си правех илюзии. Не изпитвах симпатия към Ларл. Със сигурност и той нямаше да ми подари букет цветя. Но въпреки това едно осезаемо напрежение, което винаги е съществувало между нас, сега беше изчезнало. Нямаше го. Или поне Ларл беше решил да го удържа за известно време.
Аз бавно бръкнах в джоба си, където беше предплатата на Симънс. Смятах да излъжа Ларл. Но в светлината на това ново отношение помежду ни, отхвърлих идеята и извадих широката златиста плочка. Разглобих половината кредити и ги подхвърлих на Ларл.
— На, петстотин. Щяха да са двойни.
Той кимна и прибра своята половина в джоба на панталона си. Лъскавата кожена материя бе зашита с груб шев, там, където я бях разрязал.
В другия край на помещението, Риз съсредоточено човъркаше компютъра. Раздвоеният ѝ език бе деликатно изплезен. Към входящите портове на компютъра бяха включени различни устройства, които тя нагласяше или разглеждаше. Въпреки вида си, Риз изглеждаше уверена в това, което върши. Минаха едва десетина минути, когато едно от нейните устройства изпиука, компютърът изжужа и стартира системата си успешно.
— Ха! — тържествуващо извика Риз. — Пипнах те!
— Брей! — възкликнах аз, Марк и Ларл пригласящи ми. Ето за такива, недостижими за мен, умения говорех.
— К’во има вътре? — попита Марк.