— Разбирам. Както кажете. Сега, ако мога да знам, каква е целта на това неочаквано посещение?
— Името ми е Марк, главен оръжейник. Като главнокомандващ Арсенала на демокрацията, тук съм, за да отправя търговско предложение към Дипломатическия корпус — каза Марк с твърд, но неутрален тон.
— О, нима? — повдигна вежди Толедов. — Мислех, че Арсеналът е подчинен на Първия оръжеен майстор.
Марк направи кисела физиономия.
— Стига игрички, Администраторе. Като началник на Корпуса вие най-рано от всички научавате новините. Знаете, че Арсеналът беше ударен тежко. Първият майстор загина. Аз съм негов наместник.
— Наясно съм със ситуацията — студено отвърна Толедов. — Окупаторите и Орденът действащи заедно. Е, не мислете, че вие сте единствените потърпевши, главни оръжейнико. След вашия крах, окупаторите и Орденът решиха да продължат с наказателната си акция, каквато и да е била тя. — Той изгледа капитан Топло и Гакар многозначително.
Информацията ни свари неподготвени. По рекстразите. Затова улиците бяха така притихнали. И полуунищожени. Затова останалите бяха толкова предпазливи. Окупаторите сигурно са вилнели дни наред. Но те бяха взели компютъра. Тогава какво търсеха? Или… кого? Спомних си агент Картър и агент Танос. Но те бяха загинали на място. Защо окупаторите бяха продължили офанзивата? Явно компютърът не им стигаше. Извърнах глава неволно към капитан Топло. Толедов забеляза жеста ми и продължи:
— Търсенето им обаче се оказа безплодно, в резултат на което те анексираха заводите. За… назидание.
— Всичките? — попита изненадано Марк.
— Всичките — кимна Администраторът. — И ето че Арсеналът, който, простете ми шегата, се намира на топа на устата, идва тук, за да отправи предложение. Звучи… като прекалено голямо съвпадение.
— Е, и? — скръсти ръце Марк.
— О, нищо, нищо — отстъпи Толедов. — Имам разни свои… подозрения, но те са просто моите лични размисли. Не обръщайте внимание. Кажете си вашето предложение сега.
— Искаме да наемем всички бойци на Дипломатическия корпус и Черните орли. В замяна ще заплатим по един милион кредита на двете фракции — каза Марк с равен и делови тон.
Последва кратка, бих казал, драматична пауза. Както и по-рано. Ефектът обаче вече се бе изчерпал за вечерта.
— За какво ви е нашият въоръжен персонал? — искрици на алчност проблеснаха в очите на Администратора.
— Планова инвазия срещу Северния сектор.
Толедов въздъхна.
— Знаех си, че подозренията ми ще се окажат верни. Боя се, че трябва да откажа.
— Това е много жалко — каза Марк меко. — В такъв случай ще се наложи да ви принудим да работите за нас.
Сянка от гняв премина по лицето на Администратора. Усмивката изчезна от изражението му.
— И какво ви кара да си мислите, че няма да наредя на хората ми да ви спрат още тук и сега? — студено изсъска той. Като по сигнал от нищото бяха изникнали дузина заплашителни на вид бойци, насочили оръжия в гърбовете ни.
Марк грейна.
— Ще ти кажа какво — с гръмогласна веселост започна арсеналистът, зарязвайки всякакъв театър. — Нема да ни очистиш, щото в тоз’ момент половин дузина ракетомети са насочени към таз’ хубава стъклена пирамидка, готови да я разпльокат на плазма в момента щом ситуацията се осере.
Тишината този път бе осезаемо по-драматична.
— Блъфираш — отвърна убедено Толедов.
— Мислиш ли? — озъби се Марк. Той вдигна радиостанцията, която държеше. — Виждаш ли ей т’ва копче? Засега ’бсолютно целия ни разговор се чува пределно ясно до всички мои отряди, които съм позиционирал. Ако връзката изведнъж прекъсне — бум, стопена пирамидка.
— Блъфираш — повтори с разклатена увереност Толедов. — Това е. Защо иначе ще рискуваш да идваш тук? Можеше просто да взривиш сградата.
Аз въздъхнах раздразнено. Вдигнах ръка, прекъсвайки Марк:
— Ти си идиот, Толедов. Също както и останалите.
— Какви останали!? — озадачено попита Администраторът, гледайки ме злобно.
— Всички останали. Търговците, Ескадрилата, строителите, Червената банда. Всички те си мислеха, че Арсеналът ги е погнал, защото са го изпортили на окупаторите. Което не е вярно и в двете посоки и те го знаят. Но пак се страхуваха, когато цъфнахме на прага им. Завардени в крепостите си, чакащи да отмине бурята, която ще ги погуби. Досущ като вас, тъпи тарикати такива.
— За какво говориш?! — изсъска Толедов, маската на неговото спокойствие внезапно бе разбита.
— Ние наехме всички фракции. Абсолютно всички. Със съкровището на Арсенала, купихме всеки годен войник да се бие за нас срещу окупаторите. Смятаме да освободим тази планета най-сетне и ако Корпусът не е с нас, значи е против нас — завърших аз с тънка усмивка. Толедов отваряше и затваряше уста, искрено шокиран. — О, и още нещо — добавих, правейки се сякаш съм забравил, — всеки миг командният щаб на нашата нова армия ще пристигне тук. Президентът, Шефът на Червената банда, Архинженерът, Наемните лордове, разни други важни особи. Поканихме ги, защото мислех, че имаш хубав офис. Не съм сгрешил.