Администраторът изглеждаше така, сякаш щеше да загуби разсъдъка си. Бойците на Корпуса стояха объркано, насочили оръжия към нас, но гледащи началника си. Аз вътрешно се напрегнах. Имахме предимство в играта на нерви, но независимо от всичко съществуваше риск, а ако нещо се прецакаше, цялата работа отиваше в канала.
След дълга минута Толедов най-сетне пресметна възможностите и взе решение. Лицето му придоби безизразен вид и той каза:
— Добре. Така да бъде. Два милиона кредита и въоръжените сили на Дипломатическия корпус и Черните орли са ваши.
— Радвам се, че се разбрахме — кимна Марк. После вдигна радиостанцията: — Докладвай.
Веднага щом отпусна бутона, отсреща се чу отговорът:
— Да, сър. Току-що пристигат. Въвеждат ги в сградата. Край.
— Чудесно — рече Марк. — Продължаваме с плана. Край.
В същия миг, интерком на бюрото на Толедов избръмча.
— Да? — отговори Администраторът с отегчения тон на предизвестен човек.
— Сър, няма да повярвате, но току-що…
— Пристигна една камара делегации на другите фракции?
— Точно така, сър — отвърна интеркомът след изненадана пауза. — Какво да…
— Изпратете ги в офиса ми. Повикайте също така членовете на дипломатичния форум.
— Да, сър!
Връзката прекъсна. Никой не каза нищо за известно време. Толедов единствено махна с ръка и бойците свалиха оръжията си, оттегляйки се настрана в единия край на обширния кабинет.
После от асансьора и стълбите започнаха на равни интервали да пристигат всякакви хора. Настъпи шумотевица, суматоха и прилична доза объркване, плюс щипка напрежение. Един по един се появяваха най-влиятелните личности на планетата: Президентът на Търговския съюз, облечен като предвоенен корпоративен магнат, Архинженерът на Обединените строители, приличащ повече на докер, отколкото на човек с образование, Шефът на Червената банда, с всичките обноски и маниери на закоравял психопат и Наемните лордове, най-главните водачи на наемнически отряди в Ескадрилата, небръснати и носещи бойни брони. След всички тези знатни особи се влачеха цяла сюрия от бордове на директори, съветници и архитекти, елитни убийци, телохранители и тумби от наемници. И това бяха само най-приближените на върховете. Кой знае колко бяха зарязани долу във фоайето или на площада отвън. Колкото и просторен да бе, скоро офисът на Администратора се претъпка. За капак се появи и дипломатическият форум, собственото обкръжение на Толедов и съвсем не остана място. Всички зяпаха Гакар със страхопочитание, но вече го бяха виждали, затова изумление липсваше. При всеки друг случай в помещението щеше да цари убийствено напрежение заради стари вражди и съперничество, но до този момент объркването и особеността на ситуацията държаха желязно първенство, отклонявайки вниманието.
По някаква причина дойде и Лидия. В качеството си на каква, не знам. Тя ми хвърли поглед през малката тълпа, на който аз понечих жадно да отвърна, но тогава забелязах студения мрак в очите ѝ. Преди да мога дори да се озадача, Лидия отвърна глава и повече не погледна в моята посока.
След немалко усилия, вълнуващото се сборище най-сетне утихна и се настани. На грамадната заседателна маса нямаше място за всички, което бе показателно за навалицата. Седнаха само шепа важни клечки. Сред тях бяхме аз и Марк, централните участници в сцената, която щеше да се разиграе.
Аз прочистих гърлото си, привличайки десетки чифтове очи към себе си и започнах финалния етап от предварителния план:
— Добър вечер. Без речи и церемонии, направо към същността — всички знаете защо сте тук.
Чуха се колективни мърморения, придружени с кимвания.
— Така, нека бъда кратък: вашите услуги са наети. Поотделно с вас са обсъдени детайлите, изискващи се от вашите въоръжени сили. Сега това, което ще ви съобщя тук, са две неща: първо, бойният план на инвазията. Второ, всеки от вас ще получи определена бройка оръжия от клас 4, както Арсенала ги нарича. Разбирайте плазмохвъргачки, многоцевни картечници, лазерни снайпери, такива неща. Можете да ги раздадете сред вашите хора както намерите за добре. Това е всичко. Преди да продължим към плана за действие, има ли въпроси?
Аз направих пауза. Лидерите на фракциите се размърдаха по местата си, зашушукаха със съветниците си, но никой не се обади. Никой, освен Администратора.