Корабите „Лунен прилеп“ и „Гном“ бяха подходящи само за прехода от Втора Космическа станция до Луна… безкрили, подобни на пашкул хамаци за понасяне на ускорението и спирането и с ограничено управление за огромните им реактивни двигатели.
Не е необходимо местата за прехвърляне да са нещо повече от снабдени с климатични инсталации резервоари. Втора Космическа станция, разбира се, си е цял един град заради полетите от Марс и Венера, но дори и в наши дни Сюпра Ню Йорк си остава твърде изостанало място, което едва ли представлява нещо повече от пункт за зареждане с гориво и ресторант чакалня. Едва през последните пет години бяха направени съоръженията за осигуряване на центробежна сила от 1 „g“ за удобство на пътниците с чувствителни стомаси.
Пембъртън измери теглото си в канцеларията на космодрума, после забърза към мястото, където „Небесен елф“ стоеше завързан в катапулта. Той съблече работния си комбинезон, потрепера, докато го подаваше на портиера, и влезе вътре. Отиде при хамака си за ускорение и заспа — пътуването до Сюпра Ню Йорк не беше негова грижа — неговата специалност бе Далечният космос.
Събуди се при задвижването на катапулта и изопващото нервите изстрелване от площадката „Пайкс Пийк“. Когато „Небесен елф“ премина в свободен полет, устремявайки се право нагоре, Пембъртън затаи дъх — ако ракетните двигатели откажат да се включат, щурманът на полета Земя — Космос трябва да се опита да извърши безмоторно летене и да свали кораба на Земята с помощта на крилете.
Двигателите се включиха. Джейк отново заспа.
Когато „Небесен елф“ се скачи със Сюпра Ню Йорк, Пембъртън отиде до звездната щурманска зала на станцията. Зарадва се, като видя Шорти Уайнстайн, дежурния програмист. Джейк имаше доверие в изчисленията на Шорти — хубаво е, когато твоят кораб, твоите пътници и собствената ти кожа зависят от това. За да бъде щурман, Пембъртън трябваше да бъде математик над средното ниво — собствените му ограничени способности го караха да цени високо гения на онези, които изчисляваха орбитите.
— Привет на току-що пристигналия щурман Пембъртън, страшилището на космическите друмища! — Уайнстайн му връчи лист хартия.
Джейк погледна листа и видимо се смая.
— Хей, Шорти… допуснал си грешка.
— Ха? Невъзможно. Мейбъл не може да сгреши — Уайнстайн посочи към гигантския компютър за космическа навигация, заемащ цялата отсрещна стена.
— Ти си допуснал грешка. Дал си ми твърде лесен начин за ориентиране — Вега, Антарес и Регул. Ти толкова много улесняваш щурмана, че твоята гилдия ще те изключи.
Уайнстайн го погледна свенливо, но доволно.
— Виждам, че през следващите седемнадесет часа не ми престои полет. Можех да взема сутрешния кораб. — Мислите на Джейк се върнаха към Филис.
— От Обединените нации отложиха сутрешния рейс.
Пембъртън сви рамене.
— Е, ако заспя, повикай ме три часа преди полета.
— Добре. Касетата ти ще бъде готова.
Докато той спеше, „Летящият холандец“ застана леко на пристана си, скачи се към Станцията и разтовари пътниците и товара от Луна Сити. Когато се събуди, вече пълнеха трюмовете на кораба, зареждаха го с гориво и на борда се качваха пътници. Той се спря на гишето за радиопоща, търсейки писмо от Филис. Като не намери писмо, си каза, че тя сигурно го е изпратила във Втора Космическа станция. Продължи към ресторанта, купи факсимиле от „Херълд Трибюн“ и се настани мрачно на масата, за да се наслади на комиксите и закуската си.
Някакъв човек седна насреща му и започна да му вади душата с глуповати въпроси за ракетните полети, като на всичко отгоре тълкуваше погрешно отличителните знаци, избродирани върху фланелката на Пембъртън, и го наричаше неправилно „Капитане“. Джейк закуси на бърза ръка, за да се отърве от него, после прибра касетата от автоматичния щурман и се качи на борда на „Летящият холандец“.
След като се яви на доклад при Капитана, той се отправи към щурманската кабина, като се носеше свободно и се придърпваше по пътя за дръжките. После седна в щурманското си кресло, пристегна ремъците и започна своята проверка.
Капитан Кели се вмъкна вътре и зае другото кресло, докато Пембъртън привършваше серията от проверки на балистичния влекач.
— Вземи си цигара, Джейк.
— Ще направя проверка за валежите.
Той продължи. Леко намръщен, Кели го наблюдаваше.