Бог е във всичко, но предметът е само инструмент, а човекът е самият живот. Само човек може да изпълни предмета с живот. Когато се създава определена вещ, в периода на създаването, в нея се втъкава „живот“, който се проявява подобно на дишането в тялото. Не трябва да забравяме, че когато носим цветя на болен и заедно с тях носим изцеляваща мисъл, цветята предават тази мисъл, и когато болният ги гледа, получава изцелението, вложено в тях. Всяка храна, всичко, което поднасяме на друг с любов, поражда у него усещане за хармония и щастие. Затова всяка вещ, дадена или приета с любов, с хармонична и хубава мисъл е безценна. Защото работата не е в предмета, а в това, което стои зад него. Нима това не ни учи, че значение има не само създаването или изготвянето на вещите в нашия живот, но и влагането в тях на хармонична и конструктивна мисъл, за да може нашата работа да придобие хилядократно по-голяма ценност.
Когато изработваме определена вещ, не бива да забравяме нещо много важно — ние не само създаваме вещта, ние и вдъхваме живот. А това открива пред нас широко поле за дейност, която можем да извършим без особени усилия или висока цена. По своите резултати такава работа е много по-важна, отколкото си мислим или представяме. Нима това не е велика благословия: да бъдем способни да направим нещо важно, без да парадираме с това? Когато човек пише писмо често влага в него това, което думите не могат да изразят — едно невидимо чувство, което достига до сърцето на получателя. Дори в една дума да е вложена любов, тази дума ще окаже по-голям ефект, от хиляди други. Писмото ще започне да говори на човека. То е много повече от думи, изписани върху хартия. То говори за личността на пишещия, за настроението му, за духовното му развитие, за неговата радост и печал — писмото винаги предава повече, отколкото е написано в него.
Спомнете си великите души, които са идвали на земята в различни времена — условията са били против тях, на всяка крачка са срещали трудности при изпълнение на мисията си, но въпреки всичко са създали и оставили своя жив глас. И този глас продължава да звучи дълго след тяхното тръгване от света и да се разпространява с времето по цялата Вселена, изпълнявайки това, което някога са желали. Възможно е да са необходими столетия, за да може тяхната мисъл да се реализира, но тя е нещо безценно, което стои отвъд човешкото разбиране.
Ако само можехме да разберем какво е това, което наричаме дух, много по-силно бихме почитали човека. Толкова малко се доверяваме на човека, толкова слабо вярваме в него, толкова малко го уважаваме, толкова ниско ценим човешките възможности. Само ако знаехме какво стои зад всяка силна или слаба душа, бихме разбрали, че всички възможности се съдържат във всеки от нас и никога не бихме недооценявали когото и да било и не бихме губили уважението към някого, без да се замислим защо този човек е създаден такъв, какъвто е. Създателят е сътворил нашия свят посредством всички съществуващи форми и всичко е било замислено, подготвено и сътворено от един-единствен Създател, изградил един свят на разнообразие.
Глава 5
Влияние на произведенията на изкуството
В произведенията на изкуството, независимо от вложеното майсторство и идеи, съществува някакво чувство, което остава по особен начин в тях и зад тях. Когато бях в Берлин, видях скулптури около двореца на Кайзера — това бяха фигури, навяващи асоциации за ужас, терор, разрушения. Помислих си: „Не е удивително това, което се е случило така, защото тези статуи са били създадени преди събитията.“ И най-прекрасното произведение на изкуството, създадено с голямо майсторство, носи в себе си нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. То говори не само на очите, но и на сърцето. Всяка картина, всяка статуя или художествена конструкция има скрит глас, който разказва за целта, с която произведението е било създадено.
Понякога художникът не осъзнава своето творение. Той следва въображението си, може да действа против собственото си творение, може би предизвиква действие, което не би искал за себе си или за човека, за когото това произведение е предназначено. Веднъж бях в един храм. Не мога да го нарека красив, но беше забележителен, уникален по рода си. Щом погледът ми попадна върху неговата цветова гама и релефните изображения, аз бях удивен. Запитах се как този храм е могъл да просъществува толкова дълго време — би трябвало отдавна да е разрушен. Скоро след това узнах, че храмът наистина е бил разрушен. Бях усетил, че строителят на храма е бил толкова погълнат от своя проект, че е забравил за хармонията на духа, която трябва да вложи в плана. Затова всичко свърши неуспешно.