Изражението на лицето на професора ме прекъсна. Що за начин бях избрал да го убедя в човешката миролюбивост!
— Това не е само спорт — добавих бързо аз. — Ловците се хранят с убитите птици.
— Колко отвратително — възмути се професорът. — И така, земляните са миролюбиво и приятелски настроени хора, нали?
— Ами, да — потвърдих аз, — такива са. Вие ще видите. Ние не сме ужасни хора, сър.
Междувременно бяхме пристигнали в града.
— Земляните са съвсем обикновен народ, който вярва, че трябва да живее и… Внимавайте, сър!
Професорът беше слязъл на платното, без да се огледа в двете посоки. Сграбчих го за рамото тъкмо навреме, за да го отстраня от пътя на мощния автомобил, който профуча покрай нас.
— Ей богу! — извика професорът, опипвайки се за молекулярния пистолет. — Бяхме нападнати!
— Моля ви да се успокоите, сър — казах аз. — Няма причина да се тревожите. Това беше само един средношколец с колата си на път за вкъщи.
Професор Май-екс-екс ме погледна странно.
— Искаш да кажеш, че тази машина я управлява едно дете? Нормално нещо ли е на Земята да се позволява на децата да убиват другите по свое желание?
— О, не — отвърнах аз. — Те не се опитват да убият никого. Ако го сторят, ще пострадат родителите им. Това е само детски начин малко да се позабавляват.
— Започвам да се боя от нравите в този свят — рече професор Май-екс-екс. — Кажи ми, ако човешките същества стрелят по всичко, което се движи, а децата им връхлитат върху всичко, което не се движи, как тогава изобщо са останали живи хора?
Сигурен съм, че имаше отговор на този въпрос, но сега не можех да мисля за него.
Професор Май-екс-екс имаше вече съвсем нещастен вид и аз бях обезпокоен. Реших да спрем пред Градския клуб, за да му покажа всъщност колко приятелски настроени бяха хората. Обясних му, че клубът е място, където хора с подобни вкусове се събират доброволно, за да се забавляват и разговарят помежду си.
На входа налетяхме на Големия Бъд Топлинджър, един от нашите най-сърцати членове. Когато представих Джордж Хоскинс на Големия Бъд, моят огромен съсед го посрещна с възхищение.
— За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас, Джордж — изрева Големият Бъд и така му стисна ръката, че костите на Джордж изпращяха. — Ела!
И Големият Бъд, с най-добри намерения, така силно тупна професора по гърба, че бедният стар космонавт се блъсна в бара.
— Големият Бъд много ви хареса — прошепнах аз на Май-екс-екс, докато му подавах очилата. — И вие ще го харесате. Той е най-добросърдечният и приятелски настроен човек, когото бихте могъл да намерите на Земята.
— Наистина ли? — ахна Май-екс-екс. — Президексът да ми е на помощ!
Аз исках Май-екс-екс да остане и пийне едно питие, но той настоя да напуснем веднага. Може би така беше по-добре.
Когато наближихме дома ми, чухме силни писъци и викове. Няколко малки фигури в космонавтски шлемове се стрелнаха към нас. Те стреляха диво с оръжията си и падаха мъртви, после скачаха отново и продължаваха битката.
— Мугислендерите! — извика Май-екс-екс, посягайки към молекулярния си пистолет. — Бягай, и се спасявай!
— Всичко е наред, сър — успокоих го аз. — Това е само детска игра на война.
— Децата играят на война?
— Това е любимата им игра — отвърнах аз. — Докато те се забавляват…
— Тази дума! — изстена Май-екс-екс. Трябва да отбележа този обичай. Деца, които играят на война.
— Те не се убиват наистина — казах аз. — Това е един безобиден начин да се разтоварват, а нашите психолози казват, че децата, които…
Прекъснаха ни две от децата, които се биеха с юмруци заради един пистолет. Децата избягаха, плачейки, а драскотините, които получих, докато ги разтървавах, слабо кървяха.
Ние влязохме вкъщи и представих Май-екс-екс на жена си. Тя го посрещна радушно и го увери, че няма да има никакви неприятности. След това ме целуна, докато професорът ни се усмихваше, и ме ощипа, когато той погледна настрани. Ако не бях извикал от болка, той може би изобщо нямаше да забележи.
— Малка нежна жена — усмихнах се болезнено аз, докато го въвеждах в гостната.
— Да, наистина — каза предпазливо той. — Вярвам, че няма да ме хареса много. Лесно получавам синини.
Седнахме в гостната и включихме телевизора.
— Земянинът обича този начин на живот — казах аз на Май-екс-екс. — Да се сгуши в малкия си дом с жена си и децата си и мирно да гледа забавните и учебните програми по телевизията. В момента са детските програми, но по-късно ще можете да добиете по-добра представа за нашите културни ценности.
Децата дойдоха и седнаха да гледат с нас. През следващите два часа ние бяхме под въздействието на серията каубойски приключения, които изпълваха стаята с гръмотевичен шум от копита, трясък на оръжия и тъпи звуци от юмручните боеве. Гледахме как хора биваха застрелвани, промушвани и стъпквани от диви коне.