Когато детските програми свършиха и децата бяха изпратени да си легнат, Май-екс-екс беше вече с разстроени нерви.
Вечеряхме пред телевизора и продължихме да наблюдаваме криминалните истории, които бяха сменили каубоите и космическите страшилища. Бяхме подложени на по-фини форми на насилие и хулиганство.
През цялото това време Май-екс-екс си водеше бележки и поклащаше неодобрително глава. На мен ми хрумна, че той като чужденец не бе оценил мирната привързаност на семейния живот, особено когато трябваше да напляскам децата, за да отидат да спят.
Строгото изражение на лицето на Май-екс-екс не се промени до идването на тъща ми след вечеря.
Тъща ми бе хубава жена със сребристо бяла коса. Две минути след нейното пристигане Май-екс-екс вече припкаше около нея да й подава пепелника или запали цигарата й и да пуска малки шеги. Като видях колко добре се разбират, почувствах първия реален лъч на надежда за бъдещето на Земята. Не можеше ли нещата да се обърнат така, че майката да спаси Земята, както някога бе направила дъщерята?
За известно време всичко вървеше добре. Май-екс-екс развиваше една теория за космическата философия, а тъщата кимаше и отпиваше от чая, докато слушаше. Огънят в огнището припукваше и в дома ни цареше весела и уютна атмосфера. Май-екс-екс бе оставил бележника си настрана и флиртуваше с тъща ми.
И тогава дойде катастрофата.
Май-екс-екс се опули, не вярвайки на очите си, когато тъща ми му обърна гръб и се наклони към телевизора. Той се канеше да продължи дискусията, когато Кид Горилата хвана в смъртна хватка Едди Елегантния.
— Откъсни му ръката! — изписка тъща ми. — Строши му гръбнака!
Май-екс-екс наблюдаваше как борците се надхитрят, ритат и извиват. Очите му се бяха разширили от ужас.
— Борба — прошепнах му аз. — Жените обичат да я гледат, макар тя да не е нищо повече от един фарс.
— Удари му главата в стълба! — изписка тъща ми.
Професор Май-екс-екс стана.
— Мисля, че ще е добре да си полегна малко — каза той. Избягвайки летящите юмруци на тъща ми, Май-екс-екс отиде в спалнята за гости и затвори вратата след себе си.
Почаках малко и като не чух никакъв звук, влязох в стаята му, за да видя какво става.
Стаята беше празна, а прозорецът — отворен. Сърцето ми замря. Май-екс-екс беше избягал. Той бе поел своя път към Аднаксас и вече беше твърде късно да го спра. Ние бяхме обречени!
Един къс хартия върху нощното шкафче привлече вниманието ми. Прочетох написаното, което гласеше:
Драги Екс-май-екс,
Аз се връщам на Аднаксас. Ужасен съм от буйността на хората и от начина, по който се забавляват. Предлагам ти следното споразумение. Аз никога няма да спомена на Аднаксас за Земята, ако ти никога не позволиш на земляните да научат за съществуването на нашата родна планета. Откакто ти избяга, ние имаме нов Президекс и си живеем мирно и тихо. Побиват ме тръпки като си помисля, на какво ще заприлича нашата мила планета, ако земляните някога я открият. Сбогом завинаги. Поздрави семейството си от мен.
Препрочитах съобщението отново и отново. Ние бяхме спасени!
Върнах се в гостната. Сега, когато борбата беше свършила, жена ми и тъща ми седяха спокойно и разговаряха за цените на пазара.
— Къде е приятелят ти професор Хоскинс? — ме попита тъщата.
— Трябваше да си отиде по време на борбата — отвърнах аз. — Помоли ме да ви кажа довиждане от негово име.
— Той беше един мил дребен човечец — рече тъща ми. — Но изглежда, че целият му живот е минал с нос, забоден в книгата. Не мисля че по този начин човек може да стигне до някъде или да постигне нещо.
— Между другото — намеси се жена ми, — готов ли си с речта си за пред Градското събрание?
Поклатих отрицателно глава.
— Нищо не ми хрумна — казах безпомощно аз.
— Ами — рече жена ми, — след като децата са така луди по научната фантастика, а и ти самият я четеш непрекъснато, защо тогава не разкажеш за причините, поради които не са възможни междупланетните пътешествия?
— Мила — отвърнах аз, — това е чудесно предложение. Време е да поговорим за космическите пътешествия в рамките на голите факти вместо във фантастиката. Точно аз съм човекът, който може да докаже, че те са възможни.