Чингис кимна.
— Тогава му предай златния си пайце и го покани в шатрата за съвещания. Ще устроим пир в твоя чест. Разказвачите ще пеят възхвали за теб към бащата небе и всички млади воини ще научат, че велик мъж излиза от редиците им.
Замисли се за момент, докато Арслан се изчервяваше от гордост.
— Ще получиш хиляда коне от моето стадо и дузина жени за прислужници на съпругата ти. Ще ти оставя трима млади воини да охраняват старините ти. Няма да бъдеш сам, военачалнико. Ще имаш достатъчно овце и кози, за да трупаш тлъстина още сто години.
Арслан се спеши и докосна с чело крака на Чингис.
— Оказваш ми голяма чест, господарю, но ми е нужно съвсем малко. С твое разрешение, ще взема само жена си и мъничко стадо кози и коне. Ще си намерим тихо местенце до някой поток и ще останем там. Сред тези хълмове вече няма разбойници, а ако случайно се появят, лъкът и мечът ми ще си кажат думата. — Усмихна се на мъжа, когото бе видял да израства от момче, в завоевател на народи. — Може дори да си построя малка ковачница и да направя един последен меч, който да бъде погребан с мен. И сега чувам звъна на чука и той ми носи покой.
Чингис се просълзи, докато гледаше човека, който му бе като втори баща. Той също слезе от коня и прегърна енергично Арслан, при което викащите деца наоколо се умълчаха.
— Хубава мечта имаш, старче.
Земите около река Орхон бяха по-тъмнозелени от всички други. Самата река беше широка и бистра. Тя трябваше да се погрижи за двеста хиляди мъже и жени и два пъти повече коне, когато Хазар и Субодай пристигнаха един след друг в рамките на два дни. Под властта на хана народът се бе умножил и винаги отнякъде се чуваше детски рев. След завръщането си от дзинската столица Чингис се бе установил на почти постоянен лагер при реката, загърбвайки степта Аврага. Вярно, като родно място на народа, Аврага винаги щеше да остане свещена, но тя беше суха и равна. А тук един водопад разбиваше водите на Орхон на бели пръски, конете и овцете можеха да пият колкото си искат. Чингис беше плувал много пъти в дълбоките вирове, които възвръщаха силите му.
Хазар бе пристигнал пръв и прегърна братята си — Чингис, Хаджиун и дори Темуге, който не беше воин, но пък управляваше лагерите и уреждаше споровете между семействата. Доведе със себе си и Угедай. Момчето бе едва на тринадесет, но мускулесто и с дълги крайници; личеше си, че ще стане високо като баща си. В острите очертания на лицето му братята виждаха чертите на онова друго момче, което навремето, пропъдени и сами, само на няколко залъка от гладната смърт, ги беше запазило живи. Хазар хвана Угедай за врата и го бутна напред към баща му, без да крие гордостта си.
— Бива го с лъка и меча, братко — рече той, докато надигаше мяха черен айраг, за да насочи парливата струя към гърлото си.
Чингис чу радостния възглас на Бьорте от семейния гер и знаеше, че само след миг синът му ще бъде наобиколен от жени.
— Пораснал си, Угедай — неловко рече той. — Довечера искам да ми разкажеш за пътешествията си.
Гледаше как Угедай се покланя официално, като криеше чувствата си. Три години бяха много време, но Чингис бе доволен от младия воин, който се връщаше при него. Угедай имаше същите жълти очи като неговите и Чингис одобряваше самообладанието и спокойствието му. Не го изпита с прегръдка в присъствието на толкова много мъже, които ги гледаха и може би един ден щяха да следват командите му.
— Достатъчно голям ли си, за да пиеш, момче? — попита Чингис, като претегляше един мях в ръце. Когато синът му кимна, той му го подхвърли и Угедай го пое ловко, смутен от въздишките и възгласите на хората около себе си. Когато майка му излезе и го прегърна, той остана скован, като се мъчеше да покаже на баща си, че вече не е малко момче, готово да се разтопи в ръцете й. Бьорте като че ли не забеляза това и обгърна с длани лицето му, плачейки от щастие.
— Остави го, Бьорте — промърмори Чингис над рамото й. — Вече е достатъчно голям, за да се бие и язди с мен.
Жена му не му обърна внимание и ханът въздъхна добродушно.
Усети как гърдите му се стягат, когато видя Субодай да препуска в тръс през осеяната с гери равнина с Джучи до себе си. Двамата се спешиха и Чингис видя, че Джучи върви с пружиниращата стъпка на роден воин. Беше станал с цял пръст по-висок от хана, макар тъмните му очи да напомниха на Чингис, че някой друг може да е баща му. Не знаеше как да посрещне Джучи и инстинктивно заговори на Субодай, без да обръща внимание на момъка.