— Аллах акбар! — изрече на глас той. Бог е велик. Медът е прекрасно нещо, дар от Аллах за всички мъже, щеше да го яде всеки ден, ако не беше растящият му корем. Явно всяко удоволствие си имаше цена.
Просна се отново, същински образец на благочестивост пред домочадието. Слънцето беше залязло по време на ритуала и Иналчук умираше от глад. Нави молитвеното си килимче и бързо закрачи през двора, следван по петите от писаря.
— Къде е войската на хана? — попита Иналчук през рамо.
Писарят зашумоля с хартиите, както му бе обичаят, макар Иналчук да не се съмняваше, че много добре знае отговора. Зайед бин Салех беше остарял на поста си, но възрастта не бе замъглила ума му.
— Монголите се придвижват бавно, господарю — рече той. — Слава на Аллах за това. Цялата земя чак до планините е потъмняла от тях.
Иналчук се намръщи и картините с намазаната с мед кожа излетяха от главата му.
— Значи са повече, отколкото предполагахме?
— Може би около сто хиляди бойци, господарю, макар че не мога да съм сигурен при толкова много каруци. Вият се като някаква огромна змия по земята.
Иналчук се усмихна на сравнението.
— Дори такава змия има само една глава, Зайед. Ако ханът стане немирен, ще пратя хашишините да я отрежат.
Писарят се намръщи, оголвайки жълти като слонова кост зъби.
— Предпочитам да прегърна скорпион, вместо да си имам вземане-даване с онези шиитски мистици, господарю. Опасни са не само с кинжалите си. Нима не отричат халифите? Мисля, че не са истински последователи на исляма.
Иналчук се разсмя и потупа Зайед по рамото.
— И да те плашат, малки ми Зайед, те се продават и никой не може да се сравнява с тях. Нима не сложиха отровен пай върху гърдите на Саладин, докато спеше? Това има значение. Те уважават договорите си, а мрачната им лудост е само за заблуда.
Зайед потръпна деликатно. Хашишините бяха всесилни в планинските си крепости и дори шахът не можеше да им заповяда да излязат от тях. Почитаха смъртта и насилието и Зайед мислеше, че Иналчук не бива да говори така нехайно за тях дори в собствения си дом. Надяваше се мълчанието му да не се възприеме като укор, но Иналчук се сети нещо друго и продължи да говори.
— Не спомена за никакви вести от шах Мохамед — рече той. — Нима още не е отговорил?
Зайед поклати глава.
— Още няма подкрепления, господарю. Пратил съм хора да ги чакат на юг. Ще разбера веднага щом се появят.
Бяха стигнали до банята в дома на управителя. Бидейки мъж, макар и роб, Зайед не можеше да мине през вратата и Иналчук спря с него, обмисляйки заръките си.
— Братовчед ми разполага с повече от милион въоръжени мъже, Зайед. Повече от достатъчно, за да смажат тази армия от каруци и мършави кози. Прати му ново писмо с личния ми печат. Кажи му… че двеста хиляди монголски воини са дошли от планините. Може би ще разбере, че на моя гарнизон не му остава друго, освен да отстъпи пред такова множество.
— Шахът няма да повярва, че ще ударят Отрар, господарю. Има и градове без стени като нашите.
Иналчук изцъка с език и поглади мазните къдри на брадата си.
— Че къде другаде да отидат? Нали тук наредих хората му да бъдат бичувани на пазара. Тук направих купчина от ръце, стигаща до кръста на човек. Нима братовчед ми не ми заръча да сторя това? Следвах неговите заповеди, като мислех, че войската му ще накара онези монголи да си плюят на петите. И ето че се обръщам към него, а той се бави.
Зайед премълча. Стените на Отрар никога не бяха превземани, но от дзинските земи бяха започнали да пристигат арабски търговци. Разправяха, че монголите използвали машини, способни да смазват градове. Напълно възможно бе шахът да е решил да пожертва гарнизона на Отрар, за да провери нрава на монголския хан. Двадесет хиляди въоръжени и отпочинали мъже имаше зад стените, но писарят не се чувстваше в безопасност.
— Напомни на братовчед ми, че навремето, когато бяхме момчета, спасих живота му — каза Иналчук. — Все още ми е длъжник за това.
Зайед сведе глава.
— Ще пратя писмото по най-бързите коне, господарю.
Иналчук кимна отсечено и изчезна зад вратата. Зайед го изпрати с намръщен поглед. Господарят щеше да вилнее като разгонено куче до заранта, оставяйки планирането на кампанията на слугите.