Джучи и Джебе пратиха хора обратно на пътя да разсекат мъртви коне и да ги донесат при огньовете. Мъжете се нуждаеха от месо, колкото и от вода, ако искаха да стигнат обратно при Чингис. И двамата знаеха, че са извършили нещо необикновено, но се върнаха към обичайната рутина на лагера, като си размениха единствено тържествуващи погледи. Бяха лишили шаха от кавалерията му и дадоха на Чингис шанс за победа.
12.
Портите на Отрар бяха залостени. Чингис беше спрял понито си на върха на един хълм недалеч от стените и гледаше как черният пушек се издига лениво над горящите предградия. Три дни бе разузнавал района, но дори онези, които бяха превземали дзински градове, не успяха да забележат недостатък в отбраната. Стените бяха построени от светлосив варовик върху гранитна основа и всяка плоча тежеше много тонове. В стените на вътрешния град имаше две железни порти, от които се излизаше към обширен лабиринт от изоставени пазари и улици. Странно бе да се язди през отекващите алеи край високите укрепления. Управителят знаеше за пристигането им от месеци и всичко ценно беше прибрано, само тук-там се виждаше по някое улично куче или счупено гърне. При претърсването съгледвачите бяха открили множество коварни капани. Едно тринадесетгодишно момче бе отворило врата с ритник и стрела от арбалет го прониза в гърдите. След още два смъртни случая Чингис заръча на Темуге да изгори външния град и Отрар все още се задушаваше в черния дим. В пепелищата и развалините под хълма Младите вълци на Субодай събаряха стените с пики, за да разчистят за хана пътя към вътрешния град.
Информация не им липсваше. Срещу достатъчно злато арабските търговци бяха посочили местоположението дори на кладенците зад стените. Чингис бе обиколил целия град със своите инженери, за да огледа дебелината на укрепленията.
Най-голямата слабост беше хълмът от северната страна на града, който се извисяваше над стените. Там съгледвачите бяха открили изоставени градини с много цветя, декоративно езеро и дървен павилион. Преди два дни Чингис бе изпратил воини да разчистят билото, като оставят старите борове надолу по склона. Ако разположеха катапултите си на мястото на павилиона, те щяха да са достатъчно високо, за да могат да запращат камъни право в гърлото на управителя.
Чингис погледна надолу към града, наслаждавайки се на чувството да го държи в ръцете си. Ако той беше управител на това място, щеше да заповяда да изравнят хълма, вместо да дава предимство на евентуалния враг. Но това нямаше да му достави удоволствие. Собственият му лагер се намираше на тридесет мили на изток, охраняван от брат му Хазар и едва два тумана. Останалите бяха тръгнали срещу Отрар. Преди пристигането на съгледвачите ханът бе сигурен, че стените могат да се разрушат.
Тази сутрин съгледвачите бяха съобщили за огромна армия, идваща от юг. Повече от двама души срещу всеки от неговите осемдесет хиляди маршируваха насам и Чингис знаеше, че не бива да се остави заклещен между Отрар и армията на шаха. На билото около него имаше още дванадесет мъже, които чертаеха карти и си водеха бележки за града. Други, водени от Лиан, майстора зидар от един дзински град, сглобяваха катапултите и приготвяха глинени гърнета със запалително масло. Лиан също се бе подготвил още преди да забележат шахската войска. Сега решението щеше да бъде военно и майсторът просто разперваше ръце, когато някой от работниците го питаше какво ще става по-нататък.
— Бих оставил управителя на Отрар да гние в града си, ако не разполагаше с двадесет хиляди мъже, готови да ни ударят в гръб веднага щом тръгнем — рече Чингис.
Хаджиун кимна замислено и обърна коня си.
— Не можем да залостим вратите отвън, братко — рече той. — Ще спуснат хора с въжета и ще махнат гредите. Мога да остана тук, докато поведеш армията срещу врага. Ако ти потрябват резерви, прати вест и ще дойда.
Чингис се намръщи. Воините на Джебе и Джучи бяха изчезнали сред долините и хълмовете без никаква вест. Не можеше да остави семействата в лагера без защита, нито пък да зареже Отрар с толкова много войници в него. Но ако съгледвачите бяха прави, престоеше му да се изправи срещу сто и шейсет хиляди само с шест от десетте си тумана. Никой нямаше повече вяра в бойните умения на хората му от самия него, но шпионите и докладите твърдяха, че това е само една от армиите на шаха. Трябваше не само да я смаже, но и да го направи без сериозни загуби, в противен случай следващата войска щеше да сложи край на всичко. За пръв път от пристигането си на запад се запита дали не е направил грешка. Управителят на Отрар разполагаше с огромна сила и нищо чудно, че беше толкова арогантен.