Веднага щом се вдигна врявата, че крал Артур се намира в странната кола, Ланселот си проби път през тълпата към своя бивш крал и събрат. Май искаше да остане при него. Подобна лоялност бе разбираема, но много би ме затруднила при изпълнението на моя дълг, защото господарят Мерлин бе поискал от мен да заведа Ланселот в Нови Камелот.
Лейди Моргана каза, че имало няколко много важни неща, за които искала да разговаря с мен насаме, и ме учуди с покана да се разходим във вътрешния двор. Там, сред купища избуяли цветя, чиито аромат накара сетивата ми да плуват, се разхождахме един до друг из прекрасната (и без съмнение омагьосана) градина. Две от нейните огромни котки ситнеха край нас и ме гледаха втренчено с жълтите си очи.
Докато се разхождахме сред градината двамата с магьосницата, тя ме разпита подробно за Мерлин. Не виждах никаква причина да не й кажа истината за своята уговорка със стареца в скалата. Тя ме изслуша с голям интерес. После ми призна, че се отнасяла подозрително към Мерлин. Но старчето, както тя го нарече, в момента не бил най-големият й проблем. Съобщи ми, че вече била готова да се бори за една и съща кауза с Мерлин, срещу обединената заплаха от Вотан, Мордред и Комор.
Като знак за добра воля тя ми съобщи, че искала да възстанови за новопостроения Камелот на Мерлин вълшебния стол, наречен Трон на риска.
— Вече са ми споменавали за него, лейди — отвърнах предпазливо.
Моргана запристъпя край мен с широки крачки, сключила замислено ръце зад гърба си. Крачеше почти като мъж.
— Що се отнася до стария Мерлин… От това разстояние не мога точно да преценя колко живот е останал в премазаните от скалите останки на костите му. Но съм сигурна, че в тях е останала голяма част от магическите му достойнства… и ти, Хакон, доблестни ми боецо, щом сам призна, че си слизал сред онези скали, вероятно можеш да отведеш един предан търсач точно до мястото, където са укрити костите на Мерлин. — Тя ме стрелна с тъмните си очи и ме огря с такава усмивка, че мъжествеността ми се надигна и в същото време по гръбнака ми от страх пропълзяха хладни тръпки.
— Възможно е да го направя, лейди. Ала…
— Да, да, разбира се, ти си се заклел във вярност на Мерлин. Е, аз не искам от тебе предателство, но ще видим. Когато ти и аз застанем плътно един до друг, близо до мястото, където се покоят костите му, тогава ще видим.
Наистина аз все още се смятах за верен слуга на господаря Мерлин и нямах намерение да разкривам пред враговете му нищо, което би могло да му причини вреда. И все пак не ми беше ясно дали Моргана е наистина враг на Мерлин. А и тя вече знаеше, че съм прекарал дни наред в онова място, което щеше да се превърне в Нови Камелот, че съм говорил с костите, или със стареца, за когото тези останки представляваха последната му здрава връзка със земния живот.
Промушвайки ръка под моята с жест, който предполагаше, че сме близки съюзници или дори интимни приятели, Моргана пристъпваше край мен като котка. Въртеше разговора все около нападенията, които всички очаквахме много скоро от Мордред, който сега се бе съюзил с Комор. Прокълнатия и обединените им войски бяха опасно силни. Бях чувал това-онова за Мордред от Ланселот — че наистина бил незаконен син на Артур и как оцелял след битката, в която паднал баща му. И колко се страхувал Ланселот, че Мордред, колкото и тъжно да беше това, все още бе на свобода и искаше да унищожи баща си.
Сребристият смях на Моргана прозвуча подигравателно, когато несъзнателно признах подозрението си, че Мерлин има намерение аз да заема мястото на Артур. На свой ред дамата не ми обеща нищо. Но нашият разговор ме наведе някак си на идеята, че някой ден тя може да реши да ме направи господар на нейното царство — че може и да дойде ден, когато тя ще седне до мен като моя съпруга и господарка.
Моргана ми каза, освен това, че някой ден ще ми покаже библиотеката си, която можела да съперничи на Мерлиновата.
Дамата намекна, че знае и е използвала тайната на отварянето на път от една библиотека към друга. Това прозвуча като нещо обичайно и аз зададох няколко въпроса. Имаше ли някакъв минимален брой книги на стая, или може би бяха необходими няколко копия на един и същи том, или томове? Дали отварянето и четенето на книги е част от необходимия ритуал за установяване на свръзка? Уви, въпросите ми не получиха никакъв твърд отговор.