Продължихме да се разхождаме из градината и Моргана ле Фей ми разказа някои дразнещи любопитството ми подробности за личността на третия могъщ съперник в борбата за костите на Мерлин — кралят на рибарите, за които само мимоходом бе споделил Ланселот.
Магьосницата ме увери, че този тайнствен владетел, страдащ от неизлечима рана в бедрото, бе свързан по някакъв начин със Сангреал, или Свещения граал — чашата, от която беше пил Исус от Назарет на тайната вечеря с учениците си в нощта, преди да бъде предаден и умъртвен.
Моргана ми разказа, че някога преди много години и на самия Ланселот му била дадена възможност да открие Граала, но той претърпял голям провал поради някаква нехарактерна за натурата му слабост; дамата не сподели никакви подробности, а и аз не се опитвах да ги открия.
Макар и със сигурност способна на безмилостни деяния Моргана винаги говореше с обич и топлота за брат си. Впечатли ме с това, че благосъстоянието на крал Артур бе нейна първа грижа. Поне не изглеждаше най-лошата от състезаващите се да притежават силата, въплътена в костите на Мерлин.
Разговорът ми с лейди Моргана бе прекъснат от вестоносец, който донесе вестта за пристигането на нова трупа пътуващи комедианти. По описанието мигом познах Бран и хората му. Бързо обясних на дамата, че ги познавам, тъй като и те са били с мен край скалата на Мерлин.
Стори ми се за миг, че Моргана се изненада. Но забелязах, че незабавно й хрумна някаква идея каква полза би могла да извлече от това.
— Погрижете се да им се даде храна и вода — каза тя на вестоносеца. — Но нека не ни забавляват и да не си разтоварват каруците. Аз имам малко допълнителен товар за тях, който трябва да занесат на Мерлин.
След малко разбрах, че идеята й бе да изпрати Трона на риска на Мерлин с Бран и хората му. Очевидно си имаше причини да иска да се отърве от вълшебния стол възможно най-скоро.
В градината се появи сър Ланселот, временно напуснал своето място до поваления си крал и запита Моргана пленници ли сме й или нейни гости. Той спомена, че не за първи път е гост или пленник на Моргана.
Когато забелязах как го гледа Моргана, почудих се дали някога не са били любовници — но ако бе така, скоро по държанието на дамата пролича, че тези дни са отдавна отминали. Тя отвърна:
— Вие и двамата сте мои гости, храбри рицари — Господ да ме умори, ако някога задържа някого от вас пряко волята му. Съжалявам единствено, че и двамата ще ми гостувате съвсем за кратко.
С тези думи тя ни обърна гръб и си тръгна. Разменихме си с Ланселот безпомощни погледи и побързахме да я последваме в двора, където крал Артур все още лежеше, скрит във вълшебната кола, заобиколен от какви ли не слуги. Аз все още нямах възможност да се приближа достатъчно и да видя как всъщност изглежда великият крал. Е, помислих си, за днес чудесата и без това ми стигаха.
До вълшебната кола на краля стояха и двете нови каруци, осигурени от Мерлин за хората на Бран. Докато трупата вечеряше в замъка, в едната от каруците вече бяха натоварили новия товар, който лейди Моргана искаше да закарат при Мерлин. Сега тя припряно раздаваше заповеди хората й да накарат комедиантите да си продължат по пътя и, сякаш размислила, изведнъж обяви, че и аз трябва да тръгна с тях.
Това предизвика протест от моя страна.
— Милейди, имам заповед от моя господар Мерлин да отведа при него Ланселот.
— Обещавам ти, сър Хакон, че ще се погрижа сър Ланселот да стигне при скалата на Мерлин.
Доктор Илейн Брусън седеше сама на една маса в трапезарията на Моргана и се наслаждаваше на чудесна, екзотична, макар и не омагьосана храна. Опитваше се, както бе обичайно за нея през последните дни, да проумее всичко, което й се бе случило. Човекът на име Бран и малката му трупа пътуващи актьори известно време бяха в същата стая и вечеряха на една по-ниска маса. Един човек бе влязъл и ги бе подканил да си вървят по пътя — явно това бе някакъв план на Моргана.
Слугите, които сервираха, непрекъснато сновяха из голямата зала с каменни стени. Те, както и останалите от антуража на Моргана, бяха съвсем нормално изглеждащи хора, ако не се броят костюмите им от Мрачните векове.
Доктор Брусън, дъвчейки залък хляб, наистина много вкусен, си помисли, че за последните няколко часа е научила много. Сега тя вярваше, че е успяла да разбере донякъде основното в магическата борба за откриването на костите на Мерлин и използването на огромния им магически потенциал.