Отдясно и отляво основите на високите колони бяха вкопани в пода и изглеждаха съвсем естествено, но горе по върховете веществото им се разсейваше и ставаше прозрачно като стъкло, непостоянно като отражение в неспокойна вода. Тези камъни и греди най-горе все още бяха се материализирали само наполовина, също като онези зверове, които младият Мерлин бе призовал да изпъдят войниците на Комор. Но тези подробности осъзнах едва по-късно.
В този миг можех само смаяно да съзерцавам компанията — може би около трийсетина души, които допреди да влезем, седяха около кръглата маса и очевидно празнуваха нещо значително. Щом влязохме, те започнаха почтително да стават на крака. Взираха се в нас и се дивяха. Плъзна развълнуван шепот:
— Това е Артур!
— Това е Артур, той се завърна!
— Нашият велик крал се завърна в пълния блясък и сила на своята младост!
И всички тези благородни рицари и високопоставени дами, епископи, търговци и благородници, един след друг заблъскаха столовете си и се заизправяха; издигнаха се радостни възгласи, приветствено се заразмахваха ръце, хората започнаха почтително да коленичат, но те не гледаха към мен.
Никой от тях не ме удостои дори и с поглед. Всички до един се бяха втренчили в Бран.
Илейн натискаше газта и линейката препускаше напред с възможно най-голямата скорост, която позволяваше изровената земя. Отново пътят не се разделяше никъде, макар и да не беше същият, по който бе стигнала до замъка на Моргана. Тя се подчиняваше на указанията, дадени й от магьосницата. Не искаше обаче да кара твърде бързо, защото се страхуваше да не би омотаният с тръбички и жици Артур да изскочи от койката или пък да му навреди по някакъв друг начин.
Ланселот й служеше за придружител, съгледвач, събеседник, а от време на време я заместваше и като шофьор. Той седеше на предната седалка, облечен в бронята си, която никога не свали напълно, а мечът в ножница постоянно му беше подръка.
Точно сега малкият бордови компютър поднасяше на шофьорката и на спътника й нови стихове от Тенисън:
Оказа се, че Ланселот можеше да чете добре, макар и малко бавничко. Разбираше стиховете толкова лесно сякаш бяха написани на собствения му език. Илейн предположи, че що се отнася до него, те си бяха написани на родния му език. Но Моргана ле Фей не бе успяла да разчете какво пише на екрана — имаше над какво да се замисли човек.
Споменаването на Камелот го озадачи и той почтително замоли Илейн да му обясни. Докато се бореше с обяснението, той я прекъсна — отново почтително — и изглеждаше страшно развълнуван; явно му бе много необходимо да й съобщи каква невероятна прилика има между нея и Гуинивиър.
След това разговорът потръгна по-леко. В замъка Ланселот бе дочул доста интересни неща. Той колебливо намекна, че Моргана и останалите били убедени, че именно Илейн ще стане Ниму — младата вещица, появила се сякаш отникъде и успяла някак да се върне назад във времето, да омае Мерлин, да го унижи и да го заключи под скалите.
Илейн яростно запротестира. Тя никога не бе се срещала с Мерлин, нито пък имаше желание да го среща. Изобщо не владееше никакви магии и нямаше никакво намерение да заключва, когото и да било под някаква скала.
Ланселот я изслуша учтиво. После каза, че не може да повярва, че прекрасната му спътница не владее никаква магия — каруцата, в която пътуват, била достатъчно доказателство за противното.
Продължиха да си бърборят и Илейн се почувства много по-спокойна, откакто бе започнала цялата тази… и изведнъж след един завой откри, че пътят е преграден от огромен дънер на повалено дърво. Илейн яростно натисна спирачките, линейката подскочи и спря.
Само след миг отзад се строполи още едно дърво. Това беше подготвена засада.
Появи се самотен нападател в дрипи — той скочи върху дънера, преграждащ пътя отпред, и кресна дръзко. Беше само с една ръка.
— Чакай! Виждала съм го и преди — извика Илейн.
Спътникът й присви очи и се взря в мъжа.
— Аз не съм — реши накрая Ланселот. — Кой е той?
— Казва се Трейн — отговори бавно Илейн, докато се втренчваше в подрипващата, кряскаща фигура. — Виждала съм го там, в моята страна. Макар и да изглежда сакат, той изобщо не е. Притежава силата на луд и работи за Мордред.