— Къде е тя? Какво можем да направим, за да я спрем?
— Тя вече е тук. — Старецът не откъсваше изпълнения си с обич поглед от Вивиан.
Още един миг й бе необходим за следващото прозрение. После тя яростно изпищя.
— Не!!!
Мерлин се напрегна да й обясни. Той неумолимо започна да я притиска с факти.
Доста дълго Вивиан не успяваше да разбере нищо. Бе изпаднала в шок и яростно отказваше да изиграе ролята на Ниму.
— Но ти СИ Ниму — единствената Ниму, която някога е съществувала и ще съществува!
Той повтаряше това безспир и отново и отново й обясняваше с обич и внимание, че неин дълг е да го заключи под скалата. Едва тогава детето Мерлин, Амби, можело да се роди в безопасност. Това доброволно жертвоприношение било единственият начин той да оцелее сред странно оплетените примки на времето, омотали досегашния му живот, и да се прехвърли в бъдещето.
Вивиан се взря в любимия си — гърчеше се от желание да му повярва. И най-после чу онова, което искаше да чуе. Ако беше прав, съществуваше възможност той отново да стане млад и силен и те да бъдат заедно.
Търпеливо, с хипнотичен глас, старецът повтаряше: на никого той не би могъл да повери задачата на Ниму, дори и да разполага с време да научи друг на необходимите заклинания.
Вивиан продължаваше да се ужасява от мисълта, че й предстои да унищожи физически тялото на любимия си и да запечата останките му в тази гробница. Но най-накрая старият Мерлин я убеди, че нищо друго не би могло да му помогне да оцелее.
— Старият Мерлин трябва да отиде под земята, преди да се роди младият Амби — й каза той, и още — как и къде ще трябва да го чака, по какво да познае, че е време да приложи обратните заклинания.
Той й предлагаше надежда и Вивиан се съгласи. Прегърнаха се за сетен път.
Докато произнасяше заклинанията и изпълняваше могъщите магични ритуали, с които отпращаше своя любим под скалите, тя ридаеше. Скалата сякаш се топеше и сияеше под сълзите й, а слънцето като че ли бе слязло от небето, за да се разтвори в нея.
После, докато Вивиан чакаше, имаше моменти, когато успяваше да мисли за всичко това почти спокойно. Мерлин бе отворил съзнанието й към нови идеи, като й обясни, че погребването му жив по-скоро представлява нещо като това да си заложиш всички ценности на сляпо доверие. Сам той никога не би могъл да се освободи, затова се налага да зависи от Вивиан, за да се измъкне, щом обърканите примки на времето, оплели живота му, най-после станат минало и престанат да го заплашват.
И трябваше да е съвсем сигурно, че неговите кости, притиснати в скалата като цветя в книга, ще бъдат опазени през периода на криза от онези, които кроят зли планове за тях.
Имаше и други мигове, в които Вивиан лелееше луди мечти — и тя да се заключи в скалата редом с мъжа, когото обичаше. Или измисляше луди планове как би могла, без да казва на Мерлин, да заспи някъде наблизо, така че в някое далечно обетовано бъдеще двамата отново да се съберат.
Но тя знаеше, че такива чудеса са невъзможни. Вивиан трябваше да остане здрава и читава, защото само тя можеше да избави Мерлин, когато му дойде времето.
Години след погребването на костите на Мерлин по времето на нападението на Мордред над Нови Камелот, три съперничещи си групи копачи, които си разменяха дивашки удари с юмруци и оръжия, ръчкаха по съсипаната земя в усилия да открият и разровят магическата гробница.
Мъжете, които искаха Бран да стане техният нов крал, съставяха едната бореща се експедиция. Другата бе съставена от хората на Моргана, която по време на битката се съюзи с първата. Мордред и Комор бяха водачите на третата група, все още най-силна, макар и оредяла само до взвод полудели войници, които трескаво ровеха из дълбоките, срутени скали в пещерата на брега. Рицарите на кръглата маса и всички техни въоръжени войници се бяха противели упорито на нахлуването на войската на Мордред, а и временните победители бяха ранени и изтощени от битката.
Но техните господари безмилостно им наредиха: „Намерете костите!“
След като за пореден път повтори тази заповед, Мордред вдигна глава и се огледа стреснато, защото му се стори, че чува в отговор глас:
— НИКОЙ НЕ УПРАВЛЯВА ЛОГРИС И НИКОЙ НИКОГА НЕ ГО Е УПРАВЛЯВАЛ. НИЩО, ЧЕ МНОЗИНА СЕ БОРЯТ ДА ГО ЗАВЛАДЕЯТ.
По това време Илейн горе, в библиотеката на Мерлин — на втория етаж на рушащия се замък, разговаряше с Хакон през стъклената стена. Бе му обяснила как да нагласи хипостатора така, че да локализира и да усили полето. Така тя си отвори обратния път към своята лаборатория.