След като един крал е бил приветстван веднъж — а те вече са избрали тебе, след като са се убедили, че не могат да върнат Артур — смъртта е единственият начин да се отърват от него.
Друга възможност — може би дори още по-разрушителна, бе, че ако започнех да се двоумя, или пък излезеше, че твърде дълго се колебая, някои от тези могъщи мъже щяха да продължат да ме поддържат, а други щяха да изберат Ланселот или да се вкопчат отново в Артур или в някой друг. И тогава шансовете за опустошителна гражданска война щяха да нараснат неимоверно. Всякакъв подобен конфликт би унищожил почти напълно шансовете на Мерлин да построи отново Камелот.
Разбира се, Пресуши шише и Мод вероятно предвкусваха благи служби и за себе си, ако станех крал.
След дълги душевни колебания неохотно продължих да играя ролята на новия крал. Вътрешно бях решил, че ще продължа да го правя, докато се появи по-добър водач от мен.
Споделих това на четири очи с Ланселот, преди той отново да се върне в манастирчето.
Мерлин ми каза, че не се сеща за друг, който в момента би се справил по-добре от мен. Освен това за кой ли път подчерта, че моя задача, мой дълг било по някакъв начин да събера съюзници, които да му помогнат във великото начинание, с което се бе заел. На свой ред изтъкнах, не за първи път, че една жена също би се справила великолепно с тази роля — ето, Боадицея, умряла преди векове, представлява един сияен пример.
Мерлин изсумтя беззвучно и сърдечно подкрепи желанието ми и Боадицея да е тук. Но му се налагало да работи с този материал, с който разполагал. Имал ли съм предвид някоя жена?
Аз не можах да се сетя за никоя. Най-малкото пък бих се сетил за Джандрий.
И така — когато и Логрис, и оцелелите му жители донякъде се бяха възстановили — аз наистина бях коронован, а златната диадема бе поставена на главата ми от един Мерлин, несъмнено от плът и кръв, но очебийно доста по-млад от онзи, който бе изчезнал при земетресението. И в присъствието на мнозина щастливи стари рицари (и на неколцина не чак дотам щастливи) аз седнах на стола на баща си край кръглата маса.
А Джандрий, която все пак ме обичаше по някакъв начин и със сигурност бе влюбена в идеята да бъде кралица, получи своята корона от моите ръце. После моята съпруга седна до мен на друг висок стол, който по нищо не се отличаваше от моя, нито пък от всички останали столове край масата. Бях заповядал един точно определен стол от всички тях да бъде покрит за по-сигурно с ленена драперия като предупреждение към всеки, който непредпазливо би дръзнал да седне на него.
Новият крал, както бихте могли да си представите, си имаше и главоболия.
Никога тези рицари, които ми се бяха заклели във вярност, не биха приели за свой крал човек, който някога е подскачал пред тях като шут. Но ТОЧНО ПРЕД ТЕЗИ МЪЖЕ никога не се бях появявал като актьор.
Когато Моргана или някой от съюзниците й се погрижи да бъде разкрито безславното ми минало пред моите нови последователи, неколцина от тях моментално излязоха с най-очевидното обяснение: живял съм инкогнито или под зла магия, или пък напротив, под магия, която ме е предпазвала.
Имаше и други, по-незабележими грижи. Напълно осъзнавах, че като монарх аз съм назначен на изпитателен срок и че ако не отговарях на представата на Мерлин какво трябва да представлява един крал, той бе готов безмилостно да ме отхвърли и да наеме някой друг на тая служба.
— Чудесно — измърморих под носа си, противопоставяйки се във въображението си на своя покровител. — Намери си някой друг.
Но имаше съвсем основателни причини абдикацията ми да не е чак толкова проста работа.
И така се случи, че мястото на Артур бе заето от негов потомък, който седеше не на трон, а на неговия стол на кръглата маса сред компанията на грешни, но забележителни приятели и поддръжници.
За да постигна каквото и да било, налагаше се да се държа с маниера на крал и да се опитвам да говоря с кралски думи и интонации, когато при мен идваха мъже и жени, за да си търсят нов водител. Разбира се, един актьор винаги може да ви изиграе крал. Добрият актьор може да изиграе всичко, стига някой да му помага.