Но за всички беше ясно, че нито кралят, нито кралството са онова, което са били преди — дори магията на Мерлин не може да възстанови онова, което е било разрушено, онова, което вече е безвъзвратно отминало, такова, каквото е било някога.
Щом линейката изчезна, във фондацията незабавно се възцари нормалното — тъкмо както бе обещал Фишър. Всичко наоколо с вълшебна скорост бързо се връщаше в състоянието, в което е било точно преди линейката на Моргана да пристигне тук за пръв път. Хората от охраната, без да подозират, че тук са ставали някакви необикновени неща, спокойно си гледаха работата, а собствените им коли бяха на паркинга, точно там, където ги бяха паркирали при идването си на работа.
Илейн седеше пред контролното табло на същото място, където се намираше, когато влезе Фишър, облечена в съвсем същите дрехи. Забеляза доста учудено колко са чисти ръцете й и че се чувства сравнително добре нахранена. След няколко мига вече можеше да си припомня само смътни откъслеци, объркани и ужасни от своето велико приключение. Спомняше си Ланселот и… и… е, най-вече Ланселот.
Зачуди се дали пък претоварването с работа не предразполага хората към халюцинации. Заразмишлява напрегнато над природата на реалността. В края на краищата, нали фондацията се занимаваше тъкмо с това.
Илейн5 почувства тръпка дълбоко вътре в корема си.
Колко странно!
В съзнанието й изникна една дума. Едно име:
ГАЛАХАД.
5
Илейн Брусън — името на героинята я свързва с легендата за лейди Илейна, която с помощта на лейди Брусена успява да зачене син от сър Ланселот. — Б. пр.