— Невъзможно! Не можете да влезете тук. Как казахте, че ви е името?
— Казвам се Фишър — повтори търпеливо мъжът. Изреди буквите на точен, безцветен английски. — Знам, че името ми още нищо не ви говори. Обещавам ви да ви обясня всичко подробно, когато се срещнем.
Той млъкна и се вслуша в бръмчащата тишина. Поне още не му беше затворила телефона. Преди да успее да го направи, той възобнови натиска:
— Между другото, ако имате някакви неприятности — ако възникне някоя нова трудност, особено ако виждате някаква заплаха за себе си — обадете ми се веднага на следния номер. Предполагам, че телефонът ви разполага с необходимото устройство и в момента го виждате?
Тя въздъхна раздразнено.
— Казвам ви, че не мога да се занимавам с всичко това! Лека нощ.
Връзката прекъсна.
Тишина — чуваше се единствено лекото свистене на гумите по разкъртения паваж. Автомобилът, както и толкова други, произведени след първото десетилетие на двайсет и първия век, издаваше съвсем тих шум, почти като шепот — не използваха изкопаеми горива, а моторът и гумите му бяха от нови, наскоро разработени материали.
Фишър никак не се изненада, че го отрязаха по телефона. Горката Илейн! Чувстваше, че познава тази жена достатъчно, че да й говори на малко име. Налагаше се постоянно да си припомня, че за него тя всъщност беше почти непозната — а той, разбира се, й беше абсолютно непознат. Но дори и изобщо да не я познаваше, щеше да му е жал за нея.
Сигурно вече се бе почувствала в трудно положение, след като неочаквано се е оказала напълно изолирана от останалия свят, съвсем сама в цялата сграда, а уредите й бяха започнали да капризничат от време на време. Естествено, подобни трудности биха били достатъчни да я разстроят, тъй като все още нямаше и понятие за истинските проблеми, които щяха да й се струпат на главата през следващите няколко часа.
Най-накрая фаровете му осветиха един неотбелязан с никакъв знак страничен път отдясно и Фишър прецени, че сигурно е онзи, който му трябва. Сателитният навигатор беше предвидил момента на появата му почти до секунда.
След няколко метра имаше табела:
А по-нататък се издигаше лабораторията.
Фишър отдавна не бе идвал в тази сграда, отдавна не бе идвал и в тази част на света. И все пак формата на масивното каменно здание с няколко осветени прозорци, едва различимо в светлината на фаровете от паркинга в двора, събуди стари спомени. Беше му толкова позната, че трябваше да се бронира срещу внезапната болка от обзелото го размекващо, неуместно чувство. Докато продължаваше напред по криволичещия път, той прехвърли набързо в паметта си различните средства, които можеше да приложи, за да стигне до целта на посещението си.
Шейсет-седемдесет метра по-надолу, по средата между главното шосе и мержелеещата се сграда, пред него изникна триметрова желязна ограда. Пътят се раздели, за да заобиколи от двете страни малкия централен портал. Вратата беше вдигната, а в малката постройка на входа лампите светеха. Ярки външни светлини грееха над знака „стоп“, пред който се предполагаше, че посетителят трябва да спре. Фишър забави ход почти до спиране и надникна в силно осветеното помещение. Очевидно на този пост би трябвало да има пазач. Отсъствието му пък с голяма вероятност предполагаше, че нещата бяха продължили да се развиват не така, както посетителят бе очаквал.
Фишър бавно премина през изоставения портал и вдигна поглед към разпръснатите върху предната стена на зданието осветени прозорци, високо горе сред тъмния каменен зид. Тя трябва да е там, зад някой от тях.
Явно някой така разбира шегата — помисли си кисело Илейн Брусън, докато се взираше в стиха, току-що изскочил на екрана на компютъра. Или някой от програмистите вътре в сградата бе прекалил с чувството си за хумор, или пък някакъв вирус се бе промъкнал и бе преминал през всичките защити. Както повечето компютри в лабораторията, машината пред нея в момента бе свързана с мрежа. Това, разбира се, не означаваше, че трябва да се предоставя възможност на разни шегаджии да си пускат по нея откачените майтапи, когато им скимне, и да се месят в работата.
2
Сър Алфред Тенисън, Дамата от Шелот, стихотворните цитати по-нататък са от същата поема; преводът мой. — Б.пр.