— Как тъй „и Те“ — бързо запитах аз.
— А, нищо. Просто Хеликс ми е едната грижа, а Те — другата. Защо?
Това никак не ме облекчи. Уоли навярно знаеше, че възнамерявам веднага след смяната да убия котарака и по този начин да го лиша от няколко години плътски наслади. Но си мълчеше. Имаше какво да губи.
Отнесох шишето в кухнята и го измих, колкото да поотложа решението. После го оставих на мивката, отидох да заредя револвера и го пъхнах в чекмеджето. След това върнах шишето на масата — сигурен бях, че Уоли не подозира за револвера и не исках сега да узнае — и отидох да търся Хеликс.
Нямаше го.
Възглавничката, върху която обикновено спеше, бе още топла; какво ли кроеше сега?
Трескаво обиколих целия апартамент, но останах с празни ръце. Ама че време бе избрал да изчезне! С примирена въздишка се върнах в лабораторията да кажа на Уоли.
Хеликс седеше на масата до шишето, сучеше мустаци с преобразената си лапа и изглеждаше крайно доволен.
— Е, добри ми човече — посрещна ме той, — какво те тормози?
— Мътните да те вземат, котако — сърдито изръмжах аз, — къде беше?
— Тук-там — лаконично отвърна той. — Ти си не само глупав, но и сляп. И внимавай какви ги говориш.
Премълчах. Имах си по-важни грижи. Как да го убедя да близне шишето? Само с валериан нямаше да стане, не и в сегашното му настроение. Тогава?…
— Предполагам — заяви Хеликс, — че желаеш отново да предприема стария ритуал с шишеблизането, ако ми позволиш така да се изразя.
— Ами да — потвърдих аз, без да крия учудването си. — За твое добро е, ще знаеш.
— Естествено — каза котаракът. — Знам го от самото начало. Ако не печелех нещо от цялата работа, щях отдавна да сложа край.
Звучеше логично, но не ми се хареса.
— Добре — казах. — Давай!
— Пит! — обади се Уоли. — Този път искам да го държиш много здраво, с двете ръце. Разпери пръсти колкото се може повече, а ако има начин, затисни го и с лакти. Мисля, че ще научиш нещо… много интересно.
Леко озадачен, аз изпълних молбата. Въпреки опасенията ми, Хеликс не възрази.
— Добре — каза Уоли. — Сега Те се оттеглят. Накарай го да близне бутилката.
— Хайде, Хеликс — задавено прошепнах аз.
Розовият език се стрелна напред. Шишето трепна едва забележимо. Настана тревожно мълчание.
— Мисля… че… ще… успея…
Двамата с Хеликс чакахме.
Изведнъж нещо дълбоко в мен се усука болезнено. От потресение едва не припаднах. Дълбоко в мозъка ми отекна пронизителен писък — писъкът на Уоли, който заглъхваше в далечината. Сетне глухо долетя звук като от нещо разкъсано. Беше ужасно.
Залитнах назад и задъхан се подпрях на шмиргела. Хеликс продължаваше да лежи неподвижно. Ребрата му бясно подскачаха. После той се надигна, пристъпи към мен и ме погледна право в очите.
— Е, спипаха твоя приятел.
— Хеликс! Откъде знаеш?
— Защо си тъй невъобразимо тъп, Пит? Знаех през цялото време. Ако толкова държиш, ще ти обясня. Може пък това най-сетне да ти докаже, че човекът е много, ама много глупаво същество.
— Давай — изпъшках аз.
— Ние с теб току-що бяхме включени в извънредно забавна двойна игра — той се изкиска самодоволно. — Грегъри правилно предполагаше, че не чувам разговорите му с теб… и това бе крайно досадно. Знаех, че има нещо нередно, понеже не вярвах чак толкова да ме променяш само от добро сърце. Но… още някой подслушваше и знаеше всичко.
— Още някой ли?
— Естествено. Забрави ли за Тях? Те бяха твърде заинтересовани от възможността да докопат нашия общ приятел господин Грегъри. Като духове от по-низш разряд, за Тях не бе трудно да се свържат с мен. Помолиха ме да им подхвърля душата на господин Грегъри. — Той се изкиска злорадо. — Обаче аз реших да използвам положението. Виждаш ли моето превъзходство? Казах им да изчакат; казах, че ще получат Грегъри, когато приключа с него и нито миг по-рано. Те ме послушаха, защото от мен зависеше да им дам каквото желаят. Затова не се намесиха при прехвърлянето.
— Ах, мръсник такъв! — избухнах аз. — Да му погодиш такъв номер след всичко, което стори за теб!
— На твое място не бих го защитавал — студено отвърна котаракът. — Той смяташе да измами и теб. Знам всичко за вашите планове; не се и опитвай да криеш. Отначало той искрено възнамеряваше да използва моето тяло, но все си мислеше, че твоето ще е по-подходящо. Макар че защо го предпочиташе пред моето… е, все едно. Няма значение. Както и да е, планът му бе от шишето да се прехвърли в мен, а след това в теб. Затова поръча да ме държиш здраво — искаше добър контакт.
— Как… как, по дяволите, узна това?