— Но поне няма да ни досаждат — казах аз. Сенаторът ми хвърли остър поглед.
— Млади човече — рече той, — това беше нечестно и навярно недостойно от ваша страна.
— Всичко, за което говорите, звучи лесно, но не е така — обади се Къртни. — Това ще струва много пари. Не можете просто да захвърлите тези хора някъде в друго време и да им кажете, че вече всичко зависи от тях. Правителството и обществото все пак ще трябва да носят някаква отговорност. Ще трябва да се погрижите да им е осигурен подходящ старт. А и подозирам, че мнозина от тях няма да искат да отидат, че направо ще откажат да го направят. Ще има и някои преимущества, разбира се. Така ще се намалят социалните помощи и аз се питам дали не разчитате точно на това, когато обявите своя план. Но не можете хладнокръвно да намалите разходите за социални помощи просто като захвърлите хората в пустошта и им кажете, че си измивате ръцете.
Сенаторът кимна.
— Къртни, вие ме изкарвате истински канибал. Предполагам, не си мислите, че не съм се сетил за факторите, които споменахте. Програмата, ако изобщо се осъществи такава програма, ще трябва да се разработи внимателно. Първоначалните разходи навярно няколко пъти ще превишат икономиите в социалното дело. Хуманитарните й аспекти трябва да имат еднаква тежест с икономическия аспект. Още не съм разговарял с никой друг — с никого, освен с вас тримата. Преди да направя каквото и да било, трябва да получа отговор от вас. Струва ми се, че с няколко хитри хода вие сте устроили много прилично този бизнес с пътуването във времето. Предлагате го като услуга. Направили сте от него истински бизнес. Лично аз изпитвам силното чувство, че той би трябвало да се разглежда като обществена собственост и да е обект на нормативна уредба. Но след като го движите от тази ваша така наречена Мастодонтия, изглежда ефикасно сте отстранили всякаква подобна възможност. Нямам представа дали идеята за Мастодонтия ще е в състояние да издържи в съда…
— Ние сме убедени, че ще може — отсече Къртни. — Моето чувство е, че тя изобщо няма да бъде оспорена.
— В момента блъфирате — рече сенаторът. — Говорите като адвокат. Аз пък имам чувството, че ще бъде оспорена. Но това няма значение нито тук, нито там. Онова, което искам от вас, е някакъв знак с какво съчувствие бихте се отнесли към такава програма и до каква степен можем да очакваме сътрудничество от ваша страна.
— Не можем да ви дадем отговор — с възможно най-важния си адвокатски тон рече Къртни. — Ще трябва да разгледаме някои конкретни предложения и да имаме време да ги проучим. Вие разбирате, че искате от нас да ангажираме с предложенията ви огромни времеви участъци и така ще ни принудите да се откажем от възможността да даваме достъп за използването им от други.
— Съзнавам го — отвърна Фриймор. — Когато човек стигне до това, разбира, че то е основният въпрос. Бихте ли разглеждали съгласието си да участвате в предложената от мен програма като принос към обществото, като подарък? Излишно е да казвам, че ако поискате такива такси, каквито предполагам можете да искате от други, програмата ще бъде обречена. Тя никога няма да тръгне. Предложението ми ще струва достатъчно и без таксите за „Тайм Асошиейтс“ да утежняват бюджета.
— Ако апелирате към съвестта ни — рече Къртни, — бихме се отзовали с най-голямо желание. Но за момента не сме готови да поемем какъвто и да е ангажимент.
Сенаторът се обърна към мен.
— Ако се стигне до реализирането на такава програма — каза той, — къде в миналото смятате, че е най-подходящо да го направим? Тук? В Мастодонтия?
Райла ме изпревари.
— Не в Мастодонтия — отвърна тя. — Тя е наш дом. Няма да се откажем от това място.
Глава 26
Първата група за сафари пристигна малко след пладне. Състоеше се от два тежкотоварни камиона, три четириколесни автомобила и персонал от около двайсет и петима мъже. Екипировката и част от персонала били докарани до Минеаполис с товарен самолет. Тримата клиенти и онези, които не дошли с товарния полет, пристигнали със самолет на компанията. От Минеаполис до Уилоу Бенд стигнали с камионите и колите. На предната порта били обсадени от репортери и телевизионни екипи.
— Пресконференцията, ако изобщо може да се нарече така, ни забави с цял час и беше ужасно — каза Пърси Аспинуол, ръководителят на групата. — Обаче не успях да я съкратя и трябваше да се държа колкото мога по-любезно. Онези в Ню Йорк искат максимална публичност.