Бях седнал в основата на дървото. Котешкото лице се бе спуснал по-ниско, така че бяхме един срещу друг, лице в лице.
Чух колата на Райла горе на хълма — беше се върнала от Уилоу Бенд. Изправих се и казах на Котешкото лице:
— Ще дойда при теб след ден-два и пак ще си поговорим.
Райла ми съобщи, че Бен отново се е срещнал с хората от църковната организация и че на следващия ден щели да идват в Уилоу Бенд. Бен щял да ги доведе, за да поговорят с нас. Все още нямал никаква представа какво искат.
От болницата съобщили, че Хайръм трябвало да остане още известно време. Преди няколко дни Бен ходил до Ланкастър да го види и казал, че не му изглеждал добре. Питал за Боузър, за нас двамата, за Котешкото лице и как я кара Стифи. Но иначе почти не приказвал.
На следващия ден Бен доведе представителите на религиозната организация. Бяха трима, но говореше само един от тях, а другите двама просто седяха, кимаха и се съгласяваха с говорителя, който се казваше Хочкис. Денят беше облачен, хладен и от време на време преваляваше, затова разговаряхме в дневната.
Хочкис не бе от хората, които си губят времето. Беше едър мъж с лице, подходящо за деня на Страшния съд — изсечено и ъгловато като вълча муцуна. Усмивката не би подхождала на такова лице. Съмнявах се дали изобщо се усмихва.
Той бързо премина към въпроса. Обичайните любезности бяха сведени до минимум. Не изрази нито почуда, нито съмнение относно пътуването във времето. Очевидно го приемаше. Не ни попита дали наистина действа, не поиска и доказателства.
— Онова, което ни интересува — каза ни той, — е придобиването на правата, достъпа или както там го наричате, за периода от време, покриващ живота на Иисус. Изключителните права, нали разбирате. Ние и никой друг.
— Когато разговаряхме първия път, ви казах, че с желание разглеждаме всяко законно предложение, но че няма да сме в състояние да ви дадем отговор, докато не проучим предложението — рече Бен. — Вие искате изключителни права върху доста голям интервал от време и преди да направим каквото и да е, ние трябва да разберем дали може да има някакви противоречия.
— За какви противоречия става дума? — попита Хочкис. Бен се отнесе търпеливо с него.
— Времевите отрязъци — отвърна той, — могат да се използват по много различни начини. За нас ще е полезно да знаем как възнамерявате да използвате времето и географските граници, които имате предвид, Ще ви струва огромна сума да запазите целия свят за определен брой години.
— Разполагаме със средства — рече Хочкис, — които би трябвало да са достатъчни. Ако се наложи, можем да намерим още.
— Има още един фактор — намеси се Райла. — Всяка група, която възнамерява да проведе проучвания в историческа епоха, трябва да съзнава потенциалните опасности. Пътуването в историческа епоха носи със себе си задължението за такова поведение, което няма да обърка историята. Никой от хората, които живеят в това време, не трябва изобщо да подозира, че е дошъл човек от бъдещето. Изследователите трябва да бъдат облечени като хората там, трябва да познават обичаите и езика, нещо за историята…
— Можете да сте спокойни по този въпрос — прекъсна я Хочкис. — Ние няма да се занимаваме с каквито и да е проучвания.
— Но щом не искате да правите проучвания, щом не искате да се върнете в миналото и да видите…
— Точно в това е въпросът — рече Хочкис. — Ние не искаме да се връщаме в миналото, но искаме и никой друг да не го прави. Именно затова трябва да имаме изключителните права.
— Не разбирам — казах аз. — Това е област, която всеки теолог би дал мило и драго да проучи. Не се знае почти нищо…
— С това познахте мотивите ни. Винаги е стоял въпросът за съществуването на историческата личност Исус. За Него не се знае нищо. Споменаван е само един-два пъти в литературата и това може да са по-късни добавки. Не знаем датата или мястото на раждането Му. Като цяло се приема, че е роден във Витлеем, но дори по този въпрос има съмнения. Същото се отнася за всеки етап от Неговия живот. Някои учени дори оспорват съществуването на такъв човек. Но през вековете митовете за Него са били възприети, превърнали са се в душата, структурата, тъканта на християнската вяра. Ние искаме положението да си остане такова. Връщането в миналото ще унищожи вярата, изградена през вековете. Ще предизвика излишни спорове. Какво според вас ще се случи, ако се разбере, че Иисус не е роден във Витлеем? Какво ще стане с историята за Коледа? Ами ако не се открият доказателства за влъхвите?